„С осъзнаването ни като личности всички ние още по-силно се стремим да не изпуснем нишката на българските бит и култура. А те вървят ръка за ръка с грижовността и обичта на нашите баби и дядовци. В село Стоевци видях всичко това събрано накуп и надеждата ми се събуди от един дълбок сън – надеждата, че все още има добри и милосърдни хора, готови да помогнат и дарят любовта си.
Всички топли спомени от село Стоевци, сгушени в сърцето и съзнанието ми, е невъзможно да бъдат описани. За тази доброта, милост и искрена любов думите нямат нужната сила да ги обяснят и предадат. Само за пет дни ние успяхме да достигнем до ядрото на българщината и българския дух. Докато си създавахме една сговорна приятелска дружинка, ние научихме за традициите и бита на Стоевци, които са по-устойчиви и вековни дори и от най-старата буталка за матан в селото.
Благодарение на бабите и дядовците, които така невероятно и сърдечно се грижиха за нас, обикнах още веднъж селото и българското. В края на нашия престой разбрах, че всички рано или късно ще се върнем – било то в Стоевци или в своето село, или в някое друго, което след дълги години ще бъде на децата и внуците ни.”
Джансу Шефка, 22 г., Добрич