Елин Нешев

„Изкарах една интересна и вълнуваща седмица на гости при баба Катя и дядо Гошо. А, да не забравя и кучето Ейс, както и новите си приятели от Габрово и Благоевград. Всеки ден правехме по нещо ново, трудехме се, разхождахме се и се забавлявахме много. А след натоварения ден, вечер всички заедно гледахме световното по футбол. Надявам се да успеем да се видим с всички тях отново скоро! Поздрави от Горна Оряховица!“

Елин Нешев, 14 г., Горна Оряховица

Михаела Монова

„Кои са моите баба и дядо? Техните имена нямат значение. Къщата, в коя­то живеят – тя няма значение. Блясъкът в очите им, когато ме поглед­нат – той има значение. Усмивката им, щом ме чуят да казвам ”Бабо, дядо…” – тя има значение. Треперещият глас, който просто ти дарява топ­ли­на – той има значение. Душите, пълни с любов – те имат значение. Не па­ри­те, не луксът, не името, а човекът и неговата душа!”

Михаела Монова, 17 г., гр. Трявна

Илина Иванова

„Бях приемно внуче на с. Стоевци за 5 дни и в тази си роля се чувствах много добре. Ще си тръгна с много нови приятели  и нови придобити умения. Очакванията ми за времето, прекарано на село се оправдаха напълно. Инициативата е прекрасна и с удоволствие бих участвала отново.”

Илина Иванова, 19 г., гр. Ловеч

 

Димитър Пенчев

„Усещането на съм участник в проекта е невероятно. Също така се невероятни хората, с които се запознах, храната от която опитах, битът и занаятите на село, които научих и които никога няма за забравя. Проектът е страхотен и разнообразен – всеки ден се срещахме с нови приключения. Имаше дори дейности, надминаващи очакванията ми.”

Димитър Пенчев, 18 г., гр. Габрово

Христина Миронова

„Ако се чудите къде да избягате за една седмица през лятото, проб­вай­те къс­мета си в „Приеми ме на село”. Без съмнение посрещането ще е топ­ло, а запоз­нанствата интересни. За мен всичко това беше едно вълну­ва­що при­клю­чение: и кулинарните уроци за прословутата баница, и седянките с песни и танци, и работата на полето, и доенето и онази далечна кре­пост… За то­ва­ кратко като миг време, усетих  спокойствието на селото, та­кова как­во­то е днес, но запазило старите песни на богатовските баби и ду­ха на оно­ва време, когато всичко е било по-простичко и по-истинско.”

Христина Миронова, 26 г., гр. София

Надя Недкова

„Приеми ме на село“ ме накара да забравя за ежедневните грижи и да вляза в свят пълен с безгрижие и забавления.”

Надя Недкова, 28 г., гр. Силистра

Емил Иванов

„Имах големи очаквания за това какво ще се случи в селото и въпреки това успях да остана изненадан.

Внучетата назаем, с които бях, са прекрасни хора и се радвам, че имах възможността да се запозная с тях. „Бабите и дядовците под наем”, хората в селото, самото село и природата ме очароваха. Ако трябва да посоча някакъв недостатък, това е краткия период, в който бяхме там. Убеден съм, че на всеки му се искаше да не си тръгва, а да остане още малко, а защо не и много повече.”

Емил Иванов, 23 г., гр. Видин

Диана Петрова

„Разбрах случайно, действах спонтанно, получи се уникално“

Диана Петрова, 26 г., гр. Силистра

Венера Филева

„Винаги съм обичала селата и хората в тях, както и така наречения, в нашето забързано ежедневие, „простичък“ живот. И си мисля, че едно от най-важните неща е да обичаме земята и да знаем как да се грижим за нея, да се научим да сме щастливи с малко и да ни радват малките неща. Както е на село.”

Венера Филева, 27 г., гр. Благоевград

Силвия Гергова

„Това е невероятен шанс за младите да избягат от забързаното градско ежедневие, да научат повече за културното ни наследство, да обогатят кулинарните си умения и най-вече – да помогнат,  макар и за кратко, на възрастни хора.”

Силвия Гергова, 24 г., гр. София

Джансу Шефка

„С осъзнаването ни като личности всички ние още по-силно се стремим да не изпуснем нишката на българските бит и култура. А те вървят ръка за ръка с грижовността и обичта на нашите баби и дядовци. В село Стоевци видях всичко това събрано накуп и надеждата ми се събуди от един дълбок сън – надеждата, че все още има добри и милосърдни хора, готови да помогнат и дарят любовта си.

Всички топли спомени от село Стоевци, сгушени в сърцето и съзнанието ми, е невъзможно да бъдат описани. За тази доброта, милост и искрена любов думите нямат нужната сила да ги обяснят и предадат. Само за пет дни ние успяхме да достигнем до ядрото на българщината и българския дух. Докато си създавахме една сговорна приятелска дружинка, ние научихме за традициите и бита на Стоевци, които са по-устойчиви и вековни дори и от най-старата буталка за матан в селото.

Благодарение на бабите и дядовците, които така невероятно и сърдечно се грижиха за нас, обикнах още веднъж селото и българското. В края на нашия престой разбрах, че всички рано или късно ще се върнем – било то в Стоевци или в своето село, или в някое друго, което след дълги години ще бъде на децата и внуците ни.”

Джансу Шефка, 22 г., Добрич

Камелия Ангелова

Казвам се Камелия Георгиева Ангелова, на 17 години от град Трявна. За проек­та „Приеми ме на село” разбрах още миналата година, но за съжаление нямах въз­можност да участвам. Но пък тази година вече знаех и си казах, че няма да пропусна тази великолепна възможност.

Когато бях малка, си ходех много често на село. Прекарвала съм дори сед­ми­ци там. Но с течение на времето ходех все по-рядко и по-рядко. Хората там на­маляваха с всеки изминал ден – търсеха работа и убежище в града. С раз­ви­тие­то на новите технологии и модернизацията повечето от тях смятаха, че старите български занаяти са отживелица и че сега живеем в други вре­мена, където може да си купим всичко с пари, вместо ние самите да си го напра­вим. Вярно е, че в днешно време не всеки има възможност да си произ­веж­да сам всичко необходимо, но какъв народ сме като не знаем най-старите си традиции и обичаи?

Именно чрез този проект ние имахме възможност да научим много от на­ши­те „баби и дядовци под наем” и по този начин да съхраним българското в нас. Така ще има какво да предадем на нашите деца и нашите внуци и ще ги убе­дим, че в България е много по-хубаво от която и да е друга страна. И дори и да решим да търсим по-добър живот навън, не бива да забравяме кои сме и от къде сме тръгнали. В противен случай оставаме непознати за целия свят.

Камелия Ангелова, 17 г., гр. Трявна

Пламена Фотева

„Казвам се Пламена и иначе прекрасното ми и цветно детство имаше само един сериозен недостатък – нямах си село, в което да се скита и да вилнее ду­хът ми, да джапа из вировете, да дърпа котката за опашката и да над­нича по няколко пъти в полозите на кокошките, снесли ли са отново яйца с жъл­тъци, ярки като юлското слънце.

Изглежда животът винаги се извърта по някаква своя странна и неведома ос, за да ни отведе пак там, където винаги сме искали да бъдем и затова мое­то бягство от градските улици това лято ме свърза с група прекрасни хо­ра в най-хубавото и щастливо село на света – село Стоевци. И не само то­ва, ами ме дари и с едно ново семейство от „съвнучета” и повече баби и дя­дов­ци, отколкото човек би могъл да си мечтае. Думите са немощни да опи­шат радостта ми от тази внезапна среща и от отрязъка от време, който пр­е­ка­рахме заедно и който никога няма да забравя. А няма да го забравя, за­що­то съм сигурна, че това е само началото на една история, която тепърва има да се пише и в която предстоят много завръщания. Защото това е сми­съ­лът на тайнството да имаш дом и семейство – да приютяват всичките ти скитания, да пазят душата ти от пропиляване и да те чакат винаги в края на всеки път.“

Пламена Фотева, 27 г., София