„Благодаря на целия екип на „Приеми ме на село“ за възможността, която предоставят на деца като моето, които нямат достъп до истинско българско село, да се докоснат до този бит и автентичност, които ни правят уникални в целия свят. Радвам се, че станахме част от тази инициатива и се надявам тя да пребъде!“
Ани Нешева, майка на Елин /14 г./, Г. Оряховица
„Изкарах една интересна и вълнуваща седмица на гости при баба Катя и дядо Гошо. А, да не забравя и кучето Ейс, както и новите си приятели от Габрово и Благоевград. Всеки ден правехме по нещо ново, трудехме се, разхождахме се и се забавлявахме много. А след натоварения ден, вечер всички заедно гледахме световното по футбол. Надявам се да успеем да се видим с всички тях отново скоро! Поздрави от Горна Оряховица!“
Елин Нешев, 14 г., Горна Оряховица
„Кои са моите баба и дядо? Техните имена нямат значение. Къщата, в която живеят – тя няма значение. Блясъкът в очите им, когато ме погледнат – той има значение. Усмивката им, щом ме чуят да казвам ”Бабо, дядо…” – тя има значение. Треперещият глас, който просто ти дарява топлина – той има значение. Душите, пълни с любов – те имат значение. Не парите, не луксът, не името, а човекът и неговата душа!”
Михаела Монова, 17 г., гр. Трявна
„Бях приемно внуче на с. Стоевци за 5 дни и в тази си роля се чувствах много добре. Ще си тръгна с много нови приятели и нови придобити умения. Очакванията ми за времето, прекарано на село се оправдаха напълно. Инициативата е прекрасна и с удоволствие бих участвала отново.”
Илина Иванова, 19 г., гр. Ловеч
„Усещането на съм участник в проекта е невероятно. Също така се невероятни хората, с които се запознах, храната от която опитах, битът и занаятите на село, които научих и които никога няма за забравя. Проектът е страхотен и разнообразен – всеки ден се срещахме с нови приключения. Имаше дори дейности, надминаващи очакванията ми.”
Димитър Пенчев, 18 г., гр. Габрово
„Ако се чудите къде да избягате за една седмица през лятото, пробвайте късмета си в „Приеми ме на село”. Без съмнение посрещането ще е топло, а запознанствата интересни. За мен всичко това беше едно вълнуващо приключение: и кулинарните уроци за прословутата баница, и седянките с песни и танци, и работата на полето, и доенето и онази далечна крепост… За това кратко като миг време, усетих спокойствието на селото, такова каквото е днес, но запазило старите песни на богатовските баби и духа на онова време, когато всичко е било по-простичко и по-истинско.”
Христина Миронова, 26 г., гр. София
„Приеми ме на село“ ме накара да забравя за ежедневните грижи и да вляза в свят пълен с безгрижие и забавления.”
Надя Недкова, 28 г., гр. Силистра
„Имах големи очаквания за това какво ще се случи в селото и въпреки това успях да остана изненадан.
Внучетата назаем, с които бях, са прекрасни хора и се радвам, че имах възможността да се запозная с тях. „Бабите и дядовците под наем”, хората в селото, самото село и природата ме очароваха. Ако трябва да посоча някакъв недостатък, това е краткия период, в който бяхме там. Убеден съм, че на всеки му се искаше да не си тръгва, а да остане още малко, а защо не и много повече.”
Емил Иванов, 23 г., гр. Видин
„Разбрах случайно, действах спонтанно, получи се уникално“
Диана Петрова, 26 г., гр. Силистра
„Винаги съм обичала селата и хората в тях, както и така наречения, в нашето забързано ежедневие, „простичък“ живот. И си мисля, че едно от най-важните неща е да обичаме земята и да знаем как да се грижим за нея, да се научим да сме щастливи с малко и да ни радват малките неща. Както е на село.”
Венера Филева, 27 г., гр. Благоевград
„Това е невероятен шанс за младите да избягат от забързаното градско ежедневие, да научат повече за културното ни наследство, да обогатят кулинарните си умения и най-вече – да помогнат, макар и за кратко, на възрастни хора.”
Силвия Гергова, 24 г., гр. София
„С осъзнаването ни като личности всички ние още по-силно се стремим да не изпуснем нишката на българските бит и култура. А те вървят ръка за ръка с грижовността и обичта на нашите баби и дядовци. В село Стоевци видях всичко това събрано накуп и надеждата ми се събуди от един дълбок сън – надеждата, че все още има добри и милосърдни хора, готови да помогнат и дарят любовта си.
Всички топли спомени от село Стоевци, сгушени в сърцето и съзнанието ми, е невъзможно да бъдат описани. За тази доброта, милост и искрена любов думите нямат нужната сила да ги обяснят и предадат. Само за пет дни ние успяхме да достигнем до ядрото на българщината и българския дух. Докато си създавахме една сговорна приятелска дружинка, ние научихме за традициите и бита на Стоевци, които са по-устойчиви и вековни дори и от най-старата буталка за матан в селото.
Благодарение на бабите и дядовците, които така невероятно и сърдечно се грижиха за нас, обикнах още веднъж селото и българското. В края на нашия престой разбрах, че всички рано или късно ще се върнем – било то в Стоевци или в своето село, или в някое друго, което след дълги години ще бъде на децата и внуците ни.”
Джансу Шефка, 22 г., Добрич
Казвам се Камелия Георгиева Ангелова, на 17 години от град Трявна. За проекта „Приеми ме на село” разбрах още миналата година, но за съжаление нямах възможност да участвам. Но пък тази година вече знаех и си казах, че няма да пропусна тази великолепна възможност.
Когато бях малка, си ходех много често на село. Прекарвала съм дори седмици там. Но с течение на времето ходех все по-рядко и по-рядко. Хората там намаляваха с всеки изминал ден – търсеха работа и убежище в града. С развитието на новите технологии и модернизацията повечето от тях смятаха, че старите български занаяти са отживелица и че сега живеем в други времена, където може да си купим всичко с пари, вместо ние самите да си го направим. Вярно е, че в днешно време не всеки има възможност да си произвежда сам всичко необходимо, но какъв народ сме като не знаем най-старите си традиции и обичаи?
Именно чрез този проект ние имахме възможност да научим много от нашите „баби и дядовци под наем” и по този начин да съхраним българското в нас. Така ще има какво да предадем на нашите деца и нашите внуци и ще ги убедим, че в България е много по-хубаво от която и да е друга страна. И дори и да решим да търсим по-добър живот навън, не бива да забравяме кои сме и от къде сме тръгнали. В противен случай оставаме непознати за целия свят.
Камелия Ангелова, 17 г., гр. Трявна
