Виктория Бояджиева

Инициативата е много полезна за младите хора, защото ги учи на много неща, които няма как да се случат в ежедневието им. Много ми хареса да бъда част от всичко това, защото се научих на много тънкости, на екипна работа и, че дадена работа може да те мотивира за цял ден. Искрено се надявам догодина да мога да се включа отново и ще ми бъде много интересно.

Виктория Бояджиева, 17 г., гр. Ст. Загора

Галя Илиева

Венци е типично градско момче. Живее и се съобразява с лудостта на столицата. Има само един дядо, с когото много се обичат – дядо го учи на шах, на риболов, говорят си по мъжки, но няма поляни, река, за крава да не говорим… Ето защо, когато майката на Венци разбра за инициативата „Приеми ме на село“ – 2015, тя въобще не се поколеба да го запише. Тъй като беше най-малкият участник, тя го придружи с особено удоволствие. Живяха една седмица в село Донино, в гостоприемната къща на баба Руми и дядо Иван, двете им кучета, трите им котки, отделно козички, зайци, кокошки и какво ли още не… Венци игра с тях, вземаше дейно участие в храненето им, видя къде растат гъбите, как се прави мляко, видя селска външна тоалетна, яде вкусни селски манджички. Майка му, от своя страна, се научи да меси… С дядо Иван майсториха нов кошер, с баба Руми събираха сено, и още, и още… Беше една незабравима седмица, без да броим срещите дори! На организаторите на „Приеми ме на село“, Венци и майка му са безкрайно благодарни, че им дадоха възможността да усетят и помиришат селото и живота в него, че ги запознаха с прекрасните баба Руми, дядо Иван, Ива, тамбуристката и всички други добри хора в Донино! Със сигурност Венци ще посети още едно село, в някое друго издание, където, вече мъж, ще помага в нелекия живот на село. С благодарност !

Галя Илиева, майка на Венци, гр. София

Йоана Алексиева

Ако се нуждаеш от ударна доза положителна енергия, смесена с приятни запознанства и изненадващо искрени приятелства. Ако изпитваш липсата от домашното, уютното, традиционното и българското. Ако си жаден за нови знания, умения и като цяло за новости. Ако усещаш липсата от или имаш желание да се запознаеш със селския спокоен живот, с бабините гозби и дядовите истории, то „Приеми ме на село“ е точно това, от което се нуждаеш. Една чиста, искрена и слънчева инициатива, караща сърцата на младите хора да забленуват отново за село, отново за българското!

Йоана Алексиева, 22 г., Ст. Загора

Симона Ваклинова

Инициативата „Приеми ме на село“ е едно прекрасно начинание, насочено към възраждане на българския дух. След участието ми, думата „село“ придоби нов, по-ценен смисъл. Селото е място на спокойствие, чист въздух, на аромат на пресни мекички и на чуруликане на весели птички. Звучи идеалистично особено за хората, свикнали на големия град, но усещането да бъдеш далеч от притесненията, шумът и лудницата са неописуеми. Участвай и ти, за да почувстваш колко щастливи са били баба и дядо на село.

Симона Ваклинова, 15 г., гр. София

Ани Нешева

„Благодаря на целия екип на „Приеми ме на село“ за възможността, която предоставят на деца като моето, които нямат достъп до истинско българско село, да се докоснат до този бит и автентичност, които ни правят уникални в целия свят. Радвам се, че станахме част от тази инициатива и се надявам тя да пребъде!“

Ани Нешева, майка на Елин /14 г./, Г. Оряховица

Елин Нешев

„Изкарах една интересна и вълнуваща седмица на гости при баба Катя и дядо Гошо. А, да не забравя и кучето Ейс, както и новите си приятели от Габрово и Благоевград. Всеки ден правехме по нещо ново, трудехме се, разхождахме се и се забавлявахме много. А след натоварения ден, вечер всички заедно гледахме световното по футбол. Надявам се да успеем да се видим с всички тях отново скоро! Поздрави от Горна Оряховица!“

Елин Нешев, 14 г., Горна Оряховица

Михаела Монова

„Кои са моите баба и дядо? Техните имена нямат значение. Къщата, в коя­то живеят – тя няма значение. Блясъкът в очите им, когато ме поглед­нат – той има значение. Усмивката им, щом ме чуят да казвам ”Бабо, дядо…” – тя има значение. Треперещият глас, който просто ти дарява топ­ли­на – той има значение. Душите, пълни с любов – те имат значение. Не па­ри­те, не луксът, не името, а човекът и неговата душа!”

Михаела Монова, 17 г., гр. Трявна

Илина Иванова

„Бях приемно внуче на с. Стоевци за 5 дни и в тази си роля се чувствах много добре. Ще си тръгна с много нови приятели  и нови придобити умения. Очакванията ми за времето, прекарано на село се оправдаха напълно. Инициативата е прекрасна и с удоволствие бих участвала отново.”

Илина Иванова, 19 г., гр. Ловеч

 

Димитър Пенчев

„Усещането на съм участник в проекта е невероятно. Също така се невероятни хората, с които се запознах, храната от която опитах, битът и занаятите на село, които научих и които никога няма за забравя. Проектът е страхотен и разнообразен – всеки ден се срещахме с нови приключения. Имаше дори дейности, надминаващи очакванията ми.”

Димитър Пенчев, 18 г., гр. Габрово

Христина Миронова

„Ако се чудите къде да избягате за една седмица през лятото, проб­вай­те къс­мета си в „Приеми ме на село”. Без съмнение посрещането ще е топ­ло, а запоз­нанствата интересни. За мен всичко това беше едно вълну­ва­що при­клю­чение: и кулинарните уроци за прословутата баница, и седянките с песни и танци, и работата на полето, и доенето и онази далечна кре­пост… За то­ва­ кратко като миг време, усетих  спокойствието на селото, та­кова как­во­то е днес, но запазило старите песни на богатовските баби и ду­ха на оно­ва време, когато всичко е било по-простичко и по-истинско.”

Христина Миронова, 26 г., гр. София

Надя Недкова

„Приеми ме на село“ ме накара да забравя за ежедневните грижи и да вляза в свят пълен с безгрижие и забавления.”

Надя Недкова, 28 г., гр. Силистра

Емил Иванов

„Имах големи очаквания за това какво ще се случи в селото и въпреки това успях да остана изненадан.

Внучетата назаем, с които бях, са прекрасни хора и се радвам, че имах възможността да се запозная с тях. „Бабите и дядовците под наем”, хората в селото, самото село и природата ме очароваха. Ако трябва да посоча някакъв недостатък, това е краткия период, в който бяхме там. Убеден съм, че на всеки му се искаше да не си тръгва, а да остане още малко, а защо не и много повече.”

Емил Иванов, 23 г., гр. Видин

Диана Петрова

„Разбрах случайно, действах спонтанно, получи се уникално“

Диана Петрова, 26 г., гр. Силистра