Елена Стоянова
„В Габровския край, и по-точно в с. Новаковци, вече съм известна като „внучето назаем” на баба Руми и дядо Пенчо. Не че преди това не бях нечие внуче, но след „Приеми ме на село” семейството ми увеличи състава си. Преди да стана „наемно внуче” приемах селото като „пълна скука”. След това, обаче, картинката се промени. Сега селото за мен е символ на съхранените традиции, които се предават с любов на идните поколения и мили баби и дядковци, чиито сърца, копнеят да бъдат стоплени с една добра дума.
А моята скромна, човешка душа побра десетки спомени и приятели – там, в полите на Балкана.“
Елена Стоянова, 25 г., гр. Попово