„Казвам се Пламена и иначе прекрасното ми и цветно детство имаше само един сериозен недостатък – нямах си село, в което да се скита и да вилнее духът ми, да джапа из вировете, да дърпа котката за опашката и да наднича по няколко пъти в полозите на кокошките, снесли ли са отново яйца с жълтъци, ярки като юлското слънце.
Изглежда животът винаги се извърта по някаква своя странна и неведома ос, за да ни отведе пак там, където винаги сме искали да бъдем и затова моето бягство от градските улици това лято ме свърза с група прекрасни хора в най-хубавото и щастливо село на света – село Стоевци. И не само това, ами ме дари и с едно ново семейство от „съвнучета” и повече баби и дядовци, отколкото човек би могъл да си мечтае. Думите са немощни да опишат радостта ми от тази внезапна среща и от отрязъка от време, който прекарахме заедно и който никога няма да забравя. А няма да го забравя, защото съм сигурна, че това е само началото на една история, която тепърва има да се пише и в която предстоят много завръщания. Защото това е смисълът на тайнството да имаш дом и семейство – да приютяват всичките ти скитания, да пазят душата ти от пропиляване и да те чакат винаги в края на всеки път.“
Пламена Фотева, 27 г., София