Ралица Дончева

Академия „Приеми ме на село“ за мен беше страхотно преживяване, защото ме доближи до начина на живот на нашите баби и дядовци, които са живеели един по-добър, макар и по-труден живот. Също така за тази една седмица се запознах и се сдобих с нови приятели от други градове, което за мен е много важно също, защото не живеем сами, а с хората около нас. Радвам се, че споделихме толкова много емоции заедно. Радвам се, че се научихме на някои занаяти. И най-важното, радвам се, че Академия „Приеми ме на село“ ни осигури това преживяване.

Ралица Дончева, 19 г., от Стара Загора

Симона Мигленова

Академия „Приеми ме на село“ беше едно вълнуващо и ново преживяване. Още с пристигането ми в ЕМО „Етър“ започнаха забавленията. Бяхме голяма група, всеки с различен характер, но ни свързваше общата ни цел, а именно – да избягаме от градския живот и да опознаем селския. Запознахме се с различни занаяти и имахме възможността сами да опитаме да направим нещата така, както са ги правили в миналото. Имаше дни, в които виждахме спокойната и уютна страна на този начин на живот, но това съвсем не бе всичко. Имаше и дни, в които работата бе много, а времето за свършването й – малко. Обличахме български народни носии, а в един от дните в Етъра имахме лектор, който ни разказваше за тях и как всеки шев има своето магично предназначение. Танцувахме, смяхме се и се забавлявахме заедно, като семейство. Никога няма да забравя това уникално преживяване и се надявам догодина отново да участвам.

Симона Мигленова, 17 г., гр. София

Александра Борисова

“Академията “Приеми ме на село” за мен беше една незабравима и необикновена седмица. Няколко дни изпъстрени от емоциите, смеха и щастието на различни хора, които са обединени от една обща цел- да опознаят българския бит, занаяти и култура. Дни, през които научих, вкусих и усетих онова, което животът в града не може да предложи. Българските села са неизчерпаеми извори на знания за нашето минало и бит. Те са съхранили в себе си българските традиции. А Академията е може би единствената възможност за младите хора да се докоснат до нея в най- чистата й форма. “Приеми ме на село” е едно огромно приключения и предизвикателство, което всеки уважаващ себе си българин, заслужава да изживее.”

 

Александра Борисова, 16 г., от Хасково

Никол Бонева

„Академия ,,Приеми ме на село“ е едно незабравимо приключение, в което завързахме нови приятелства, видяхме как бабите и дядовците ни са се справяли с живота по селата, ядохме храна, която града не може да ни подсигури, дори поплакахме малко накрая, но най-важното – забавлявахме се толкова много, че в деня преди официално да свърши академията, всички ние се събрахме да прекараме последното си време заедно и си обещахме, че другата година ще се запишем отново. Изключително благодарна съм на организаторите, че ми дадоха тази седмица щастие и че имах възможността да се включа в страхотния екип на ,,Приеми ме на село“.

 

Никол Бонева, 16 г., Габрово

Злата Кула

„Приеми ме на село“ е една невероятна инициатива, която дава възможност на всеки един младеж да се докосне до българския дух, да научи за традициите, обичаите и занаятите в България. Благодаря на организаторите за прекрасната седмица, прекарана на село, за шанса да науча много нови неща като плетене на две куки, биене на масло, плетене на плет, присаждане на дървета. Успях и да доя крава, да науча как се прави бобена баница, да се возя на каруца, да помогна във фермата, да видя възстановката на обичая „крадене на мома“(дори присъствах на сватбата), а също така най-накрая се научих да танцувам народни хора. Не искам да споделям тайните си повече, а именно – тайните на селата, затова пожелавам на всекиго да има тази уникална възможност сам да открие красотата на българското, да го пази със себе си и да го предава от поколение на поколение!“

 

Злата Кула, 17 г, от Велико Търново

Дафина Георгиева

Академия „Приеми ме на село“ е мост между поколенията, който трябва да продължава да се „строи”. Инициатива, която съдържа топлина, уют, приятелства, приключения, вкусна храна, усмивки, толерантност, работа в екип. Докоснах се и направих първи крачки в дърворезба, гайтанджийство, иглонабиване, работа с беленица, бих масло, чепках вълна, предох , плетох на една кука, участвах в пресъздаване на българска сватба и сватбен обяд, доих коза, танцувах народни танци, помагах в кухнята, направих баница с боб, участвах в игри организирани за нас. Радвам се и съм щастлива, че се запознах с различни млади хора – знаещи, любопитни, с поглед към бъдещето, но търсещи занаяти, традиции, обичаи и рецепти от миналото. Тези млади хора ми дават надежда, че всичко това ще бъде съхранено. Аз ще разказвам и споделям всичко преживяно, за да може повече хора да разберат, че все още някъде там в малките села има кой да предаде знанията и уменията си, а някъде в големия град има друг, който е готов да чуе и да се учи. Целият екип участващ в организацията е невероятен! Благодаря ви.

 

Дафина Георгиева, 28 г., Бургас

Ваня Иванова

„Здравейте. Аз съм Ваня, на 26 години съм, работя и дори съм омъжена! Случайно попаднах на публикация за Академия „Приеми ме на село“, която доста ме заинтригува. Влезнах в сайта, прочетох всичко, влюбих се в идеята и за мой късмет – имах още време да кандидатствам за участие. Кандидатствах и ме одобриха юхуу :)) Продължителността на Академията беше 7 дни, но мога с ръка на сърцето да кажа, че там ми се случаха толкова много нови неща, че ще има дъълго, дъъъълго да я помня. Видях доста неща за първи път и ме учиха на неща, които никога досега не съм правила – научиха ме да преда и да плета кошници, представяте ли си?! Не че е кой знае какво, ама нали пак някой трябва да ти го покаже, да ти го обясни, да те напътства, докато го правиш за първи път. А тези баби и дядовци, които ни учиха, бяха толкова мили, че наистина ти сгряват душата. Те искаха буквално за час-два да ни предадат целия си 80-годишен натрупан опит в дадения занаят. Като цяло програмата ни беше пълна от 9 сутринта до 19:30 вечерта, но на мен това ми хареса, защото по този начин виждаш още повече нови неща и имаш повече време да се упражняваш в новия занаят, който току-що са ти показали. Ако ме питате дали пак бих участвала – ДА, ДА и ДА! Препоръчвам го не с 2, не с 22, ами с 222 ръце. Ако искате децата Ви да видят какъв е обикновения, селски начин на живот – това е тяхната Академия. Тук освен, че ще ги научат да предат и плетат кошници, ще им покажат как се правят кашкавал, сметана, масло, ще точат кори за баница, ще месят и пекат пърленки, ще правят сладко и ще готвят за обяд. Освен това ще ги научат да доят крави/ кози/ овце, ще им се наложи да поработят и със селскостопанските инструменти – мотика, вила, търмък, ще видят как се подковава кон, ще се научат да присаждат дръвчета, да плетат, ще се научат (ако все още не могат) да играят български хора, ще послушат някоя лекция за символиклата в българските обичаи или пък ще станат свидетели на възстановката на някой наш древен обичай и още, и още, и още… Адмирации към организаторите и към община Габрово! Вие сте мечта! Мечта, чиято идея е да съхрани българските традиции и обичаи от едно време, и която ГО ПРАВИ! Цял живот ще съм Ви благодарна, че ме избрахте, че ми дадохте възможността да преживея всичко, да го видя с очите си и да го пипна с ръцете си! Поздрави от Казанлък <3″

Ваня Иванова, Казанлък

Елена Станишева

„Приеми ме на село“ е една чудесна българска инициатива, в която имах възможността да участвам два пъти.  Престоят  ми при моите баба и дядо „под наем“ в село Новаковци остави прекрасни и незабравими за мен спомени, които ме карат да се усмихвам  всеки път,когато  си спомня за моята седмица на село. И не само заради интересните неща, които видях и научих, а и заради невероятните хора с които се запознах, които ни приеха в домовете и сърцата си, с които споделяхме дома и домашната храна, които станаха наши приятели и наше семейство и ни дадоха още толкова много, което не може да се опише с думи. Освен баба и дядо на село, „Приеми ме на село“ даде на всеки от нас и по още нещо – малко повече човещина, малко повече гордост от това, че сме българи и имаме традиции и минало, които се помнят и малко повече любов. Благодаря за всичко!“

Елена Станишева, 24 г., гр. София

Мирела Манчева

В петте ми дни на село имаше онова, което си бях поискала – грижовни баба и дядо, много хапване, работа в градината, спокойствие в природата. Но имаше и много, което не подозирах, че ще видя и получа. “Приеми ме на село” пробуди в мен вяра в българското гостоприемство, любов към позабравените традиции, умиление към изчезващото българско село и за първи път в живота ми, изпълваща ме всецяло гордост и радост, че съм не друга, а именно Българка!

Имаше и работа в градината, и готвене на познати и непознати ястия. С общи усилия, сготвихме тържествена вечеря за клуба на инвалидите, които пък, на свой ред се оказаха почти само бивши управници на селото и видни специалисти в професиите си. Беше абсолютно удоволствие да се разговаря с всеки от тях, защото освен пословичната им приветливост, притежават и напълно здрав разум, чувство за хумор и приповдигнат дух, които, не знам защо все се опитваме да се самоубедим, че точно на пенсионерите им липсват.

Запознаха ни с позабравената традиция на краденето на булка през плет. За първи път облякох народна носия. И в тези моменти, в носията, докато момъкът ме “крадеше”, и после, в каручката, докато конят потропваше с копита през улиците на селото и подминавахме спретнати къщурки, обори и навеси, строени преди сто години, а хората ни махаха от дворовете на къщите си с усмивка в девет сутринта, се почувствах цяла. Българка. Като баба ми, като прабаба ми, и като онези мои пра-пра баби, сред които все е имало една, “открадната” през плета.

И ако ме попитат “Къде е България?” ще кажа, че е в дома на дядо Продан, в къщата на баба Цанка, в кошерите на дядо Добри и че най-истинската родина се е скрила на село и само чака да я преоткрием.

С благодарности за всички участващи в проекта и замесени в осъществяването му!

Мирела Манчева, 16 г., гр. София

Галина Цветанова

„Казвам се Галина Цветанова и съм майка на Мартин Каменов – младеж на 17 години, който през 2016 година зa пръв път взе участие в инициативата „Приеми ме на село“. Живеем от дълго време в Германия, Берлин и със съпруга ми искаме да възпитаме Мартин в съхраняване и памет за българските традиции, за българското село за всичко, което включва в себе си името на родината ни България. Когато за първи път прочетох в интернет за инициативата на община Габрово, реших, че това е шанса, който имаме, за да изпълним това наше желание! Мартин също беше очарован от инициативата „Приеми ме на село“ на община Габрово! Как да съхраним България и българското в себе си, толкова далеч от родината, ние които живеем в чужбина? Това е начина – точно такива инициативи! След участието си тази година Мартин още при прибирането ни в Берлин беше категоричен – „Догодина пак ще участвам и занапред това ще е връзката ми с родината!“. Радвам, се като майка за това негово решение защото толкова далеч от родината за нас това значи много! Искрено вярвам и съм убедена, че всеки българин в чужбина, който научи за този инициатива, ще се включи в нея или ще запише детето си, защото това е верния път за съхраняване на българското, толкова хиляди километри далеч от родината! „Баба и дядо под наем“, които приготвят топла закуска сутрин рано и учат младежите и децата на селски трудови навици, на изконни български традиции и на българска памет и история на нашия древен народ! Благодаря на община Габрово, че в тези трудни времена намират начини да мотивират българчетата да искат всяко лято да се връщат в родината си, дори само за да участват в инициативата „Приеми ме на село“. Поклон и респект пред възрастните хора, които с любов и желание приемат нови и нови деца всяко лято! Пожелаваме си така да бъде и занапред!“

Галина Цветанова, майка на участник в „Приеми ме на село“

Симона Горанова

„Престоят на село те учи на изключително много неща – селска работа, бит, отношение между хората, местни традиции и т.н. Най – важното, което научих е, че семейството винаги може да остане сплотено и да живее в разбирателство само когато се правят компромиси от всички. Само, когато хората жертват егоизма си и живеят в полза на другия, може да съществува истинска любов. Любов, която не завижда, не дири своето, не се превъзнася, не се сърди, която всичко извинява.  Това правило се отнася не само за едно семейство, но и за страната като цяло.осъзнах и още нещо важно – в България има прекрасни хора! Хора със сърца, които не тръбят за делата си по медиите и не търсят светска слава. Хора, непознати на останалия свят, скрити зад серафимовото си палто от добрини. Хора, заради които си заслужава да живея тук, заради които бих се трудила и с които бих се борила за едно по светло общо бъдеще. Млади хора, не се лъжете от общите схващания, че българинът бил такъв и онакъв. Поживейте малко далеч от градския шум, от телевизора с гротескни образи, от ежедневието, препълнено със суета и надникнете поне с едно око в реалността на истински чистите души. Не смятайте, че в чужбина ще ви посрещнат с мед и питка и ще ви поканят с отворени врати у дома си. По добре отдавайте труда си там, където хората наистина имат нужда от вас, а именно в България. За заплащането не се грижете. Старанието винаги се заплаща подобаващо.“

Симона Горанова, 22 г., гр. София

Мартин Каменов

Казвам се Мартин, на 17 години, живея в Берлин и тази година за първи път бях „внуче назаем“. Когато майка ми за първи път ми показа тази инициатива в интернет, не бях много впечатлен…но по късно разгледах някои от снимките, гледах репортажите и видях, че всъщност младежите много се забавляват… И реших все пак да пробвам, кандидатствах и се озовах в село Беломъжите. В началото всички бяхме малко затворени, но още през първия ден трябваше да готвим и работим заедно, и започнахме да се опознаваме. През следващите дни трябваше още повече неща да правим заедно и накрая станахме един екип. Аз лично много се радвам, че успях да се науча да цепя дърва, да пека чушки и даже да си правя пържени филийки. Харесаха ми походите из горите и много други забавни неща… Накратко мога да кажа, че това беше една супер хубава седмица, която никога няма да забравя! Препоръчвам го на абсолютно всеки и гарантирам, че ще е едно невероятно изкарване!

Мартин, 17 г., Берлин

Анита Бакалова

За престоя ми в село Беломъжите мога само положителни неща да кажа. Тази седмица за мен мина прекрасно. Научих се на неща в кухнята, помагах в градината. Тази ситуация ме постави да покажа различна част от себе си и от моя характер – да работя в група, да живея на ново място, в чужд дом. Всеки си има своите задължения, които трябва да спазва. Отидох там с очаквания, че ще си прекарам много хубаво и точно това стана, дори и повече от това. Не познавах домакините и се чудих какви ще бъдат като характери и много се радвам, че са това, което са, защото научих толкова неща от тях и са хора, с които винаги бих разговаряла. И мога да кажа, че тази инициатива е много добра и задължително бих се върнала.

Анита Бакалова, 17 г., гр. Ст. Загора