Отзиви

Надежда Серафимова

Имах честта да съм част от „Приеми ме на село – Възраждане“, където възродихме българското село със силен ентусиазъм, здрава работа и много любов. Събрахме се десетина почти непознати младежи, а си тръгнахме сплотени, удовлетворени и по-заредени отвсякога. Реновирахме спирки, възстановихме чешми, изградихме еко-пътека, помагахме на възрастни хора, създадохме приятелства за цял живот и най-вече възродихме искрата за живот, взаимопомощ и добрини, извираща от самите нас, готови да я предадем нататък! Организаторите на нашата магична седмица са едни от най-прекрасните хора, които познавам и мога да нарека истински приятели. Благодарна съм от сърце и нямам търпение да се върна отново на село!

Надежда Серафимова, 29 г., от Габрово

Йоана Алексиева

Ще разкажа за прекрасните хора, с които този път ме събра това любимо приключение.

Ще започна с участниците, които също като мен първо са кандидатствали за участие. Бяхме симпатична малка група от 9 души, на различни възрасти, от различни краища на България, с различни хобита и дейности, но с една обща цел – да изживеем максимално „Приеми ме на село“ . Всеки един от тях е прекрасен, буден, истински и добър. Страшно благодарна съм за срещата ми с тях и за приятелството, което зародихме. Всяка вечер седяхме до късно, говорейки си на най-различни теми, смеейки се, играейки супер забавни асоциации и наслаждавайки се на магията. Но да съм честна най-любими ми бяха моментите, в които приготвяхме вечерята си, пеейки красиви български песни жужащи около котлона.❤️

Ще споделя и за едни други участници в „Приеми ме на село – Възраждане“ – момчетата от Терапевтичен център „Св. Илия“. Всеки един от нас се е сблъсквал с човек със зависимост и във всеки един от нас изскача асоциацията „отрепка“. Признавам че и на мен не веднъж ми се е случвало, но благодарение на „Приеми ме на село“ се срещнах с тези младежи и видях другото лице на човека със зависимост – лицето на борещия се.

Останах очарована от тези момчета. Всеки ден в продължение на една седмица, в която бяхме заедно те бяха все усмихнати, все в готовност за работа, все готови да ти помогнат, да те отменят, за да си починеш ти. Придаваха едно ведро настроение и с удоволствие работих в тяхната компания.

Мили хора, не бъдете крайни към зависимите. Недейте да бързате със заключенията и да съдите жестоко, защото никой от нас не е застрахован!

Всеки може да тръгне по грешния път и да попадне в групата на хората със зависимости и всеки попаднал там може да тръгне по пътя на здравето и свободата.

Ние като общество сме длъжни да подадем ръка, да помогнем и подкрепим всеки борещ се със зависимостта си.

Не трябва да им се обръща гръб, защото и те са хора и те имат право да живеят и мечтаят!

Не оставяйте безразлични. Никой не е застрахован!

 

Йоана Алексиева, 28 г., гр. София

Изабела Илиева

Всеки път, когато ме очаква нещо ново и неизвестно за мен, тръгвам без очаквания, за да може дори да ми се случи и едно хубаво нещо, да се прибера очарована, а не разочарована. Е, „Приеми ме на село“ бе ново и неизвестно за мен преживяване, на което обаче ми се случиха не едно, а много повече хубави неща. Прибрах се не просто очарована, но щастлива, удовлетворена и благодарна, че ми се е случило. Бях приета на село в новия формат „Възраждане“, в който се потрудихме и с общи усилия вдъхнахме живот не в едно, а в две габровски села – Солари и Свинарски дол, облагородихме техните спирки, еко-пътека и чешми. Срещнах местни, много мили и гостоприемни жители, запознах се и сприятелих с хора от различни краища на България, прекарах си незабравима една седмица и научих ценни житейски уроци. Благодаря за приема на село, с удоволствие бих изживяла това приключение отново и отново!

Изабела Илиева, 23г., от Свищов

Иво Немски

Искам да изкажа искрена и огромна благодарност за предоставената ми възможност от Община Габрово и страхотния екип от доброволческата инициатива „Приеми ме на село“. Само в рамките на няколко дни се запознах с десетки амбицирани, трудолюбиви и позитивни, големи ЧОВЕЦИ ! Специално искам да благодаря на Габи за всеотдайността и майчината загриженост. Радвам се, че имах удоволствието да се запозная с момчетата от Терапевтичен център „Свети Илия“, които много сериозно промениха представата ми за хора, борещи се с различни зависимости. Подобни срещи и приятелства са изключително богатство за мен, като личност, разширявайки мирогледа и житейския ми опит. Това беше една страхотна доброволческа инициатива, която се надявам да става все по-мащабна, смела и многобройна. Чувството да бъда част от този проект, беше супер вдъхновяващо и зареждащо! Благодаря Ви !

Иво Немски, 30 г, от Троян

Даниела Пенчева

Приеми ме на село , огромно БЛАГОДАРЯ за подаръка, който ми направихте това лято! Преживяването беше незабравимо и възраждащо за самата мен. Споделеното време, емоции, опит и труд със сърцати хора като Вас и останалите участници в инициативата бяха изключително ценни. Приятелствата, които остават, още повече. Неслучайно каузата Ви продължава вече 8 години. Вярвам, че ще се развива към още по-добро и към по-високи цели, благодарение на Вашата загриженост, отдаденост и любов към габровския край, който явно искате да превърнете в малък „земен рай”. Разбира се, всичко това не би се случвало без подкрепата на кмета на Община ГАБРОВО/GABROVO Municipality – г-жа Таня Христова – пример за деен градоначалник, достоен за уважение и адмирации. В натоварения си график тя отдели време за среща с нас, за да споделим лично впечатленията си и обменим идеи. И Вие – екип от професионалисти и прекрасни хора: Габриела Йосифова, Севелина Радева, Първолета Драгнева – Вашите заслуги за постигнатите резултати са огромни, защото сте се потрудили много преди ние да се захванем с кирките и лопатите, бяхте плътно до нас ежедневно, проявявайки лична ангажираност и отношение, и не приключихте с изпращането ни. Още нещо…Каузата на Приеми ме на село не остави само материални резултати, тя е благородна, защото обединява сили, енергия и желание за добротворство на много и различни хора. Заслужавате признание и за това, че направихте съпричастни момчетата от Терапевтичен център „Св.Илия“, давайки им възможност да се чувстват полезни, приобщени и обнадеждени. А те…те бяха наистина страхотни…всеки със своя история и трудности, но задружно показаха как се работи в екип и проявиха искрен ентусиазъм. Без тях щяхме да бъдем много по-затруднени и във времето ограничени, а с тях – в шеги и закачки бяхме вечно засмени, работата спореше и като по вода вървеше. Искрено им желая да следват неотклонно ЧИСТИЯ И ПО-ДОБЪР ПЪТ, който са поели, да имат силна вяра, воля и постоянство, защото МОГАТ!

А аз обещавам…да се връщам….и след 55 – да поработвам или просто да Ви напрегръщам! ❤

Даниела Пенчева, 35 г., гр. Пловдив

Ани Павлова

За четвърта година имах удоволствието да бъда част от инициативата „Приеми ме на село“. За мен участието ми в програмата се превърна в задължителна и много желана част от лятната ми ваканция. С всеки неин край аз започвам да мисля и мечтая за следващата година. Като участник в почти всички формати на инициативата, не спирам да се удивявам на креативността на организаторите, които всяка следваща година имат все по-интересни идеи за нейното развитие. „Приеми ме на село – Възраждане“ е може би форматът, в който се почувствах истински удовлетворена от участието си заради постигнатите резултати и създадените приятелства. С общи усилия възстановихме селски чешми, спирките на две позабравени села, изградихме инфраструктура на една от еко-пътеките и няколко компостера. Разбира се, най-ценно остава запознанството ми с тези невероятно цветни участници, доброволци и ментори, нашите приказни вечери и незабравими спомени.

„Приеми ме на село“ е моето габровско семейство, към което не мога да спра да се връщам.

Ани Павлова, 20 г., от София

Ралица Дончева

Академия „Приеми ме на село“ за мен беше страхотно преживяване, защото ме доближи до начина на живот на нашите баби и дядовци, които са живеели един по-добър, макар и по-труден живот. Също така за тази една седмица се запознах и се сдобих с нови приятели от други градове, което за мен е много важно също, защото не живеем сами, а с хората около нас. Радвам се, че споделихме толкова много емоции заедно. Радвам се, че се научихме на някои занаяти. И най-важното, радвам се, че Академия „Приеми ме на село“ ни осигури това преживяване.

Ралица Дончева, 19 г., от Стара Загора

Симона Мигленова

Академия „Приеми ме на село“ беше едно вълнуващо и ново преживяване. Още с пристигането ми в ЕМО „Етър“ започнаха забавленията. Бяхме голяма група, всеки с различен характер, но ни свързваше общата ни цел, а именно – да избягаме от градския живот и да опознаем селския. Запознахме се с различни занаяти и имахме възможността сами да опитаме да направим нещата така, както са ги правили в миналото. Имаше дни, в които виждахме спокойната и уютна страна на този начин на живот, но това съвсем не бе всичко. Имаше и дни, в които работата бе много, а времето за свършването й – малко. Обличахме български народни носии, а в един от дните в Етъра имахме лектор, който ни разказваше за тях и как всеки шев има своето магично предназначение. Танцувахме, смяхме се и се забавлявахме заедно, като семейство. Никога няма да забравя това уникално преживяване и се надявам догодина отново да участвам.

Симона Мигленова, 17 г., гр. София

Александра Борисова

“Академията “Приеми ме на село” за мен беше една незабравима и необикновена седмица. Няколко дни изпъстрени от емоциите, смеха и щастието на различни хора, които са обединени от една обща цел- да опознаят българския бит, занаяти и култура. Дни, през които научих, вкусих и усетих онова, което животът в града не може да предложи. Българските села са неизчерпаеми извори на знания за нашето минало и бит. Те са съхранили в себе си българските традиции. А Академията е може би единствената възможност за младите хора да се докоснат до нея в най- чистата й форма. “Приеми ме на село” е едно огромно приключения и предизвикателство, което всеки уважаващ себе си българин, заслужава да изживее.”

 

Александра Борисова, 16 г., от Хасково

Никол Бонева

„Академия ,,Приеми ме на село“ е едно незабравимо приключение, в което завързахме нови приятелства, видяхме как бабите и дядовците ни са се справяли с живота по селата, ядохме храна, която града не може да ни подсигури, дори поплакахме малко накрая, но най-важното – забавлявахме се толкова много, че в деня преди официално да свърши академията, всички ние се събрахме да прекараме последното си време заедно и си обещахме, че другата година ще се запишем отново. Изключително благодарна съм на организаторите, че ми дадоха тази седмица щастие и че имах възможността да се включа в страхотния екип на ,,Приеми ме на село“.

 

Никол Бонева, 16 г., Габрово

Злата Кула

„Приеми ме на село“ е една невероятна инициатива, която дава възможност на всеки един младеж да се докосне до българския дух, да научи за традициите, обичаите и занаятите в България. Благодаря на организаторите за прекрасната седмица, прекарана на село, за шанса да науча много нови неща като плетене на две куки, биене на масло, плетене на плет, присаждане на дървета. Успях и да доя крава, да науча как се прави бобена баница, да се возя на каруца, да помогна във фермата, да видя възстановката на обичая „крадене на мома“(дори присъствах на сватбата), а също така най-накрая се научих да танцувам народни хора. Не искам да споделям тайните си повече, а именно – тайните на селата, затова пожелавам на всекиго да има тази уникална възможност сам да открие красотата на българското, да го пази със себе си и да го предава от поколение на поколение!“

 

Злата Кула, 17 г, от Велико Търново

Дафина Георгиева

Академия „Приеми ме на село“ е мост между поколенията, който трябва да продължава да се „строи”. Инициатива, която съдържа топлина, уют, приятелства, приключения, вкусна храна, усмивки, толерантност, работа в екип. Докоснах се и направих първи крачки в дърворезба, гайтанджийство, иглонабиване, работа с беленица, бих масло, чепках вълна, предох , плетох на една кука, участвах в пресъздаване на българска сватба и сватбен обяд, доих коза, танцувах народни танци, помагах в кухнята, направих баница с боб, участвах в игри организирани за нас. Радвам се и съм щастлива, че се запознах с различни млади хора – знаещи, любопитни, с поглед към бъдещето, но търсещи занаяти, традиции, обичаи и рецепти от миналото. Тези млади хора ми дават надежда, че всичко това ще бъде съхранено. Аз ще разказвам и споделям всичко преживяно, за да може повече хора да разберат, че все още някъде там в малките села има кой да предаде знанията и уменията си, а някъде в големия град има друг, който е готов да чуе и да се учи. Целият екип участващ в организацията е невероятен! Благодаря ви.

 

Дафина Георгиева, 28 г., Бургас

Ваня Иванова

„Здравейте. Аз съм Ваня, на 26 години съм, работя и дори съм омъжена! Случайно попаднах на публикация за Академия „Приеми ме на село“, която доста ме заинтригува. Влезнах в сайта, прочетох всичко, влюбих се в идеята и за мой късмет – имах още време да кандидатствам за участие. Кандидатствах и ме одобриха юхуу :)) Продължителността на Академията беше 7 дни, но мога с ръка на сърцето да кажа, че там ми се случаха толкова много нови неща, че ще има дъълго, дъъъълго да я помня. Видях доста неща за първи път и ме учиха на неща, които никога досега не съм правила – научиха ме да преда и да плета кошници, представяте ли си?! Не че е кой знае какво, ама нали пак някой трябва да ти го покаже, да ти го обясни, да те напътства, докато го правиш за първи път. А тези баби и дядовци, които ни учиха, бяха толкова мили, че наистина ти сгряват душата. Те искаха буквално за час-два да ни предадат целия си 80-годишен натрупан опит в дадения занаят. Като цяло програмата ни беше пълна от 9 сутринта до 19:30 вечерта, но на мен това ми хареса, защото по този начин виждаш още повече нови неща и имаш повече време да се упражняваш в новия занаят, който току-що са ти показали. Ако ме питате дали пак бих участвала – ДА, ДА и ДА! Препоръчвам го не с 2, не с 22, ами с 222 ръце. Ако искате децата Ви да видят какъв е обикновения, селски начин на живот – това е тяхната Академия. Тук освен, че ще ги научат да предат и плетат кошници, ще им покажат как се правят кашкавал, сметана, масло, ще точат кори за баница, ще месят и пекат пърленки, ще правят сладко и ще готвят за обяд. Освен това ще ги научат да доят крави/ кози/ овце, ще им се наложи да поработят и със селскостопанските инструменти – мотика, вила, търмък, ще видят как се подковава кон, ще се научат да присаждат дръвчета, да плетат, ще се научат (ако все още не могат) да играят български хора, ще послушат някоя лекция за символиклата в българските обичаи или пък ще станат свидетели на възстановката на някой наш древен обичай и още, и още, и още… Адмирации към организаторите и към община Габрово! Вие сте мечта! Мечта, чиято идея е да съхрани българските традиции и обичаи от едно време, и която ГО ПРАВИ! Цял живот ще съм Ви благодарна, че ме избрахте, че ми дадохте възможността да преживея всичко, да го видя с очите си и да го пипна с ръцете си! Поздрави от Казанлък <3″

Ваня Иванова, Казанлък