Симона Горанова

„Престоят на село те учи на изключително много неща – селска работа, бит, отношение между хората, местни традиции и т.н. Най – важното, което научих е, че семейството винаги може да остане сплотено и да живее в разбирателство само когато се правят компромиси от всички. Само, когато хората жертват егоизма си и живеят в полза на другия, може да съществува истинска любов. Любов, която не завижда, не дири своето, не се превъзнася, не се сърди, която всичко извинява.  Това правило се отнася не само за едно семейство, но и за страната като цяло.осъзнах и още нещо важно – в България има прекрасни хора! Хора със сърца, които не тръбят за делата си по медиите и не търсят светска слава. Хора, непознати на останалия свят, скрити зад серафимовото си палто от добрини. Хора, заради които си заслужава да живея тук, заради които бих се трудила и с които бих се борила за едно по светло общо бъдеще. Млади хора, не се лъжете от общите схващания, че българинът бил такъв и онакъв. Поживейте малко далеч от градския шум, от телевизора с гротескни образи, от ежедневието, препълнено със суета и надникнете поне с едно око в реалността на истински чистите души. Не смятайте, че в чужбина ще ви посрещнат с мед и питка и ще ви поканят с отворени врати у дома си. По добре отдавайте труда си там, където хората наистина имат нужда от вас, а именно в България. За заплащането не се грижете. Старанието винаги се заплаща подобаващо.“

Симона Горанова, 22 г., гр. София