Пламена Фотева

„Казвам се Пламена и иначе прекрасното ми и цветно детство имаше само един сериозен недостатък – нямах си село, в което да се скита и да вилнее ду­хът ми, да джапа из вировете, да дърпа котката за опашката и да над­нича по няколко пъти в полозите на кокошките, снесли ли са отново яйца с жъл­тъци, ярки като юлското слънце.

Изглежда животът винаги се извърта по някаква своя странна и неведома ос, за да ни отведе пак там, където винаги сме искали да бъдем и затова мое­то бягство от градските улици това лято ме свърза с група прекрасни хо­ра в най-хубавото и щастливо село на света – село Стоевци. И не само то­ва, ами ме дари и с едно ново семейство от „съвнучета” и повече баби и дя­дов­ци, отколкото човек би могъл да си мечтае. Думите са немощни да опи­шат радостта ми от тази внезапна среща и от отрязъка от време, който пр­е­ка­рахме заедно и който никога няма да забравя. А няма да го забравя, за­що­то съм сигурна, че това е само началото на една история, която тепърва има да се пише и в която предстоят много завръщания. Защото това е сми­съ­лът на тайнството да имаш дом и семейство – да приютяват всичките ти скитания, да пазят душата ти от пропиляване и да те чакат винаги в края на всеки път.“

Пламена Фотева, 27 г., София