Михаела Монова

„Кои са моите баба и дядо? Техните имена нямат значение. Къщата, в коя­то живеят – тя няма значение. Блясъкът в очите им, когато ме поглед­нат – той има значение. Усмивката им, щом ме чуят да казвам ”Бабо, дядо…” – тя има значение. Треперещият глас, който просто ти дарява топ­ли­на – той има значение. Душите, пълни с любов – те имат значение. Не па­ри­те, не луксът, не името, а човекът и неговата душа!”

Михаела Монова, 17 г., гр. Трявна