Камелия Ангелова

Казвам се Камелия Георгиева Ангелова, на 17 години от град Трявна. За проек­та „Приеми ме на село” разбрах още миналата година, но за съжаление нямах въз­можност да участвам. Но пък тази година вече знаех и си казах, че няма да пропусна тази великолепна възможност.

Когато бях малка, си ходех много често на село. Прекарвала съм дори сед­ми­ци там. Но с течение на времето ходех все по-рядко и по-рядко. Хората там на­маляваха с всеки изминал ден – търсеха работа и убежище в града. С раз­ви­тие­то на новите технологии и модернизацията повечето от тях смятаха, че старите български занаяти са отживелица и че сега живеем в други вре­мена, където може да си купим всичко с пари, вместо ние самите да си го напра­вим. Вярно е, че в днешно време не всеки има възможност да си произ­веж­да сам всичко необходимо, но какъв народ сме като не знаем най-старите си традиции и обичаи?

Именно чрез този проект ние имахме възможност да научим много от на­ши­те „баби и дядовци под наем” и по този начин да съхраним българското в нас. Така ще има какво да предадем на нашите деца и нашите внуци и ще ги убе­дим, че в България е много по-хубаво от която и да е друга страна. И дори и да решим да търсим по-добър живот навън, не бива да забравяме кои сме и от къде сме тръгнали. В противен случай оставаме непознати за целия свят.

Камелия Ангелова, 17 г., гр. Трявна