Галя Илиева

Венци е типично градско момче. Живее и се съобразява с лудостта на столицата. Има само един дядо, с когото много се обичат – дядо го учи на шах, на риболов, говорят си по мъжки, но няма поляни, река, за крава да не говорим… Ето защо, когато майката на Венци разбра за инициативата „Приеми ме на село“ – 2015, тя въобще не се поколеба да го запише. Тъй като беше най-малкият участник, тя го придружи с особено удоволствие. Живяха една седмица в село Донино, в гостоприемната къща на баба Руми и дядо Иван, двете им кучета, трите им котки, отделно козички, зайци, кокошки и какво ли още не… Венци игра с тях, вземаше дейно участие в храненето им, видя къде растат гъбите, как се прави мляко, видя селска външна тоалетна, яде вкусни селски манджички. Майка му, от своя страна, се научи да меси… С дядо Иван майсториха нов кошер, с баба Руми събираха сено, и още, и още… Беше една незабравима седмица, без да броим срещите дори! На организаторите на „Приеми ме на село“, Венци и майка му са безкрайно благодарни, че им дадоха възможността да усетят и помиришат селото и живота в него, че ги запознаха с прекрасните баба Руми, дядо Иван, Ива, тамбуристката и всички други добри хора в Донино! Със сигурност Венци ще посети още едно село, в някое друго издание, където, вече мъж, ще помага в нелекия живот на село. С благодарност !

Галя Илиева, майка на Венци, гр. София