Елена Стоянова

„В Габровския край, и по-точно в с. Новаковци, вече съм известна като „вну­чето назаем” на баба Руми и дядо Пенчо. Не че преди това не бях нечие внуче, но след „Приеми ме на село” семейството ми увеличи състава си. Преди да ста­на „наемно внуче” приемах селото като „пълна скука”. След това, обаче, кар­тинката се промени. Сега селото за мен е символ на съхранените тра­диции, които се предават с любов на идните поколения и мили баби и дяд­ковци, чиито сърца, копнеят да бъдат стоплени с една добра дума.

А моята скромна, човешка душа побра десетки спомени и приятели – там, в полите на Балкана.“

Елена Стоянова, 25 г., гр. Попово