Обичай „КАЛУШАРИ“ – с. Байкал

 

Към НЧ “Пробуда 1925” с. Байкал  е сформирана група за Автентичен фолклор „Калушари“ – местен  народен обреден танц.

 

 

1„Чума  мен и къщата  ми да гори,

ако престъпя клетвата на Калуша“

/из калушарската клетва/

 

От незапомнени времена през седмицата след Педесетницата, Русалската седмица, хората в родния ни край отбелязват по особен начин с калушарския апотропеен ритуал, извършван от мъже русалии, наречени „калушари“.

Водени от своя ватаф, наследил главатарството си от своя дядо, младите, здрави, добри по душа, честни по характер, издръжливи и лъчезарни мъже, облечени в бели ризи, препасани с червени пояси, бели кенарени панталони, стегнати с навуща, обути с бели чорапи  и цървули на краката, нахлузили черни калпаци на главите си и тръгват из селото.

Силният шум, предизвикан от зьркалки ,наречени мамуци, острата миризма на чесън и пелин,закачени на пояса и калпака ,предупреждават за тяхното пристигане.

Положили вярна клетва към калуша, държейки в ръцете си своята калушарска тояга,накичени с чемшир и червени конци, на който са закачени гласовити звънчета, калушарите са приказна гледка.

Характерно за нашия край е, че калушарската група има и свой знаменосец.

Знамето, красиво от по красиво, ръсено с мълчана вода,развявано под такта на калушарска свирня, украсено в четирите краища със здравец,чемшир и пелин,целувано от ватафа и калушарите,е един от най-важните калушарски атрибути.

Ярък атрибут е и гърнето,украсено със същите билки, вързани с червен конец,счупвано по време на калушарския танц, с цел изгонване на болестта.

Автентичен и характерен за родния край е дудука, на който се свири калушарската мелодия.

Калушарите лекуват болни от „зли духове и страшни самодивски болести“,като знаменосецът,който изпълнява ролята и на баяч изрича заклинания върху тялото на легналата болна, а по време на игра ватафът ги подканя за игра с думите:”Жукац,копий, ку драг шъ плачере,съ скулам пъ Станка ън пичоаре !”.

 

С огромния шум, който предизвикват мамуците, подвикванията на калушарите:“

Я уздата, шънка одата! играчите в разнообразни фигури танцуват около болната, изнесена от дома и, изпроводена от родителите си. Поставена в легнало положение на земята и в ръцете на знаменосеца, който със специални думи и бае. Знаменосецът непрекъснато се кръсти, прозява се и гони злите духове от болната.

3

 

4

Болната оздравява, скача и с ведро лице потропвайки застава пред калушарите,водейки ги с калушарски стъпки.

Когато калушарите правят последния си кръг, най-дребния калушар върху когото се е прехвърлила болестта припада. Силно удряйки с прътовете си, калушарите изгонват болестта от него.

В края калушарите, целувайки ръка на ватафа, си предават всички

атрибути: калпаци,звънци, тояги.

Няма по-емоционален, по-ярък, по-чакан ритуал в село Байкал.

СподелиShare on Facebook
Facebook
Share on Google+
Google+