Село Стоевци

Село Стоевци се намира на 12 км от Габрово в северозападна посока. То е възникнало от преселили се от съседните села семейства – знаят се родовете Ангеловци, Караджовци, Духлевци, Драганчета, Везири, Махлебашии, Кочуми, Денковци, Кисьовци, Стойновци, които се смятат за основатели на селото. Теренът е хълмист, разсечен от една рекичка – шаварна и двата и` притока – от ляво – Караджовски дол и отдясно – Никовска река, извираща от землището на с. Дебел дял. Селото е ново – на неповече от 300 години, никога не е било голямо – най-много жители е имало при преброяването от 1926г. – 513 души, близо е до града и е ползвало услугите му.  Към момента в селото има не повече от  92 жители. Сред най-значимите събития в историята на селото са преспиването на четата на Хаджи Димитър и раждането на Цанка Петрова, местна партизанка

Населението на Стоевци се е занимавало основно със земеделие, мъжете са ходели дюлгери в полeнските села, а като добавъчни поминъци могат да се изброят каменоделство, дървообработка, овощарство.

Село Стоевци се включва в инициативата „Приеми ме на село“ през 2014 година. Благодарение на желанието на НЧ  „Отец Паисий 1931“ и съхранените в него спомени за традиции, занаяти и обичаи, двадесет младежа от цялата страна, бяха приютени в къщите на „приемните“ си баба и дядо и ги приеха като свои собствени. Аромата на топъл хляб, на вкусните бабини бухтички, на домашно приготвените масло и сирене от току що издоената коза, продължават да напомнят за трудолюбието, но и за сладостта на селския труд. Звукът на гайдата, тропота на конските копита, уханието на билки, ехото от запятата позабравена народна песен, още отекват в сърцата на млади и стари.

„И ако ме попитат “Къде е България?” ще кажа, че е в дома на дядо Продан, в къщата на баба Цанка, в кошерите на дядо Добри и че най-истинската родина се е скрила на село и само чака да я преоткрием“ –  Мирела Манчева от София, участник в „Приеми ме на село“  през 2015 година.