Село Поповци

Село Поповци се намира на 5 км. от град Габрово, по посока гр. Севлиево. Селото е известно и с по-старото си име Куката.

Интересна е историята за възникване на селището. През 1830 г. е започнал строежът на шосе от гр. Габрово до гр. Севлиево край р. Лопушница. През 1856 г.настъпила голяма суша. Всичко пресъхнало. Само една локва останала. Когато един търговец пренасял стока от гр. Габрово до гр. Севлиево, конят му ожаднял. След като пил от локвата и тръгнал по пътя си, той затънал. Тогава Тинчо Куката казал, че под тази локва има извор и известил, че ако се намери човек, който да построи чешма, той ще даде парите за построяването й.

По-късно в тази местност било построено ханче от дядо Тинчо Куката. Това ханче дава начало на село, което получава името на дядо Тинчо – с. Куката, в чест на своя основател.

През 1888 г. Васил Бончев се заема да прави чешмата. Тя е известна като Васильовата чешма. През 1899 г. двамата братя Петко и Кольо Недеви построили ханче, а през 1910 г. в с. Куката била построена една моторна мелница с газов мотор, наречена „Пчела“. През 1913 г. Стоян Ботев направил кожарска работилница, а през 1919 г. братя Кротеви направила друга кожухарска работилница. Селото постепенно се разраства. Днес село Поповци има над 500 жители.

През 1927 година е създадено читалище в селото от родолюбиви млади учители, начело с Христо Николов и първи председател Димо Димитров. Наименувано е на благодетеля на църква и на училище и на читалище- дядо Стойно Тинчев.

Именно Народно читалище „Дядо Стойно- 1927” е инициатор на включването на село Поповци в инициативата на Община Габрово „Приеми ме на село“.

През 2015 г. шест баби и трима дядовци приеха в домовете си за пет дена 10 „внучета назаем“ от джуниър групата, а през 2016 г. в село Поповци за първи път се осъществиха две смени на дневен лагер „Приеми ме на село“ – за 20 деца от Габрово.

За всички „внучета назаем“ възрастните хора, с дейната подкрепа на читалището, подготвиха интересна и разнообразна програма, с която да ги запознаят със селския бит, занаяти и традиции.

Ето какво споделя секретаря на Народно читалище” Дядо Стойно- 1927” за участието на с. Поповци в „Приеми ме на село“:

„Направихме ритуал по посрещането с традиционните пита, мед и шарена сол и лакомства за децата. Всяко дете получи за спомен везана торбичка и видимо всяко хареса своя подарък. Направихме разпределение по къщите…Във всеки селски дом децата видяха домашните животни  и се учиха как да се грижат за тях, возиха се на каруца, правиха зимнина. Включиха се в приготвяне на закуските – месиха, пържиха и си похапваха вкусните тестени неща на бабите. У кметицата белиха и вариха царевицата и приготвиха тиквеника за събора. Гостуваха и в читалището в с. Гарван, където правиха пърленки. Вечерите им бяха посветени на игри на поляната с дугите деца, къпане в басейна на една от бабите, разходки из парк Незабравка, в приготвяне на вечерята, сервиране и отсервиране в помощ на бабите.

Организираха се и много други занимания, като се започне с разказите на историка Петър Тоцев за възникването на българското село, селския бит и култура през вековете; запознаване със забележителностите в три лъча на похода в селата на кметството; децата събираха дъхави  билки и се научиха да разпознават много от тях; участваха в подготовката на таблата, материалите и предметите за традиционния Богородичен събор на 15 август, като всички бяха и продавачи по щандовете на Работилницата на открито. Музейната сбирка им откри цял един свят от миналото от непознати предмети и нови понятия, които чуваха за първи път. Научиха се да изработват везани картички, да бродират торбички, да плетат чорапи.

Момичета разучиха и представиха обичая Лазаруване, като сами украсиха кошничките си, направиха си върбовите венци и пяха лазарски песни.

Убедени сме, че има смисъл от „Приеми ме на село“, защото има ценности от миналото, които е добре да бъдат съхранени и да бъдат предавани на следващите поколения.“