Село Новаковци

Село Новаковци се намира, на около 12 km от  гр. Габрово. Населението на селото към момента е 140 души.

Историята за създаване на селото датира от далечната 1700-1750 г. Стадата на 80-годишния кмет Банко, 50 години от които е бил кмет на село Дъскот, пасели между височината, наречена по-късно на неговото име Банковица и Римския път. Кметът защитавал, закрилял и подпомагал всички от селото. Но когато кучетата му залайвали, той знаел, че идва чужд човек, враг и ги прехвърлял на друго по-скришно място. Хората от селото се занимавали със земеделие и скотовъдство. Цялата околност на днешните села била покрита с вековни дъбови и церови гори. Съседното село Сърбеглии, сега Яворец, било населено с много турци. При обработката на нивите, богат турски ерген харесал българска мома. Всяка сутрин той изпращал слугата си да провери дали момата е на нивата, съседна на тяхната. Една сутрин слугата се уверил, че е там с родителите си, върнал се и казал на богатия турчин след което турският ерген отишъл на нивата да я иска от родителите ѝ за жена. Момата не му казала, че има тригодишна любов с български момък, а му обещала, че ако дойде вечерта, ще му стане жена.Според уговорката, облякъл се той с български дрехи и със своите двама приятели отишъл да вземат момата Приятелите му останали на края на селото, а той сам влязъл в къщата. Чакали го до сутринта и след като не се появил се върнали обратно в с.Сърбеглии без него. А то какво се случило. След богата вечеря и пиене, турчинът водел доброволни преговори с момата да му пристане. По-късно започнал насила да я дърпа към изхода на къщата, за да я отвлече. В този момент излезли скритият момък-любовник и баща му, удушили турския ерген и го заровили в оборския тор. По-късно го натоварили на колата и го изкарали извън селото и го заровили. Никой не знаел къде е заровен. Минали три дни. Кметът на с.Сърбеглии с пандурина /полицая/ отишли да го търсят при кмет Банко. Той нищо не знаел. Искали го жив или мъртъв, за да го приберат в селото си. Дали срок от три дни. На четвъртия ден турски войници/аскери/ арестували кмет Банко и го откарали във Видинския затвор. Там той престоял три месеца. От затвора кмет Банко сторил хабер/съобщение/ до ходжата в гр.Севлиево да отиде при него в затвора, за което му обещал откуп/ходжув/ 50 декара ливада, само и само да го освободи от затвора. Дал му ливада в днешната местност до с.Драгановци Ходжувица. След време кмет Банко бил освободен. След завръщането му, получил ферман /заповед/ от султана, селото да се изгори до основи, ако в срок от три дни не се открие убиеца на богатия турски ерген. Дядо Банко се намерил в безизходно положение. След два дни той заклал един вол за курбан на връх Банковица. Извикал цялото население от селото. Яли и пили. Започнали да плачат когато дядо Банко казал: „Братя българи, 50 години ви защитавах и закрилях, но един от нас направи убийство и всички ще си понесем наказанието“ – и им прочел заповедта за опожаряването на селото. Банко имал трима сина – Новак, Драган и Драгия. Отпратил ги в три различни посоки с част от съселяните и им поръчал, където намерят в гората изворче, непременно да си направят колиби. Така тримата сина се отправили към днешните места. Минали години. Кмет Банко тръгнал да ги търси. Намерил ги, видял как са се заселили. Колибите били вече от кирпич, покрити със стебла от ръж и на имената на синовете си той нарекъл днешните села: Новаковци, Драгановци и Драгиевци.

През лятото на 1931 г., по инициатива на председателя на училищното настоятелство Нено Христов Червенски, се свиква събрание, на което учителят Иван Колев Лазаров изнася реферат на тема „Нужда и средства за просвета в селата“. На събранието се взема решение да се основе читалище, което е вписано с името „Просвета“. Читалището разполага с богата музейна сбирка, отразяваща бита на населението в края на 18 и началото на 19 век. Символът на село Новаковци е вековен дъб на над 310 години, с височина над 25 m, обиколка над 4 m. Обявен за защитен национален природен вид.

Село Новаковци е първото приемно село в България. Благодарение на отзивчивостта на Председателя на НЧ„Просвета -1931 г“ и местните жители, през 2013 година, „Приеми ме на село“ за първи път бе реализирано именно в това село.

Богатото културно наследство, съхраните бит и занаяти,  запазени в музейната сбирка на читалището,  възродените от певческата група към читалището обичаи и най-вече отдадеността на бабите и дядовците към идеята „Приеми ме на село“, спомогнаха да се предадат и запазят не само изконните български традиции, но и да се създадат нови приятелства, нови семейства, запазили топлината и любовта си и до днес.

Село Новаковци беше приемно село през 2013, 2014 и 2015 година. Над 30 участници от цяла България усетиха и заобичаха живота на село, благодарение на неуморните и грижовни „приемни баби и дядовци“.  Баба Станка и дядо Иван, баба Цецка и дядо Киро, баба Донка и дядо Иван, баба Пенка, баба Мария,  баба Роси, баба Руми и дядо Петко и баба Стефка, позволиха „Приеми ме на село“ да се превърне в приказка, а тя нямаше да е същата, ако зад идеята на Вероника и ентусиазма  на екипа от Община Габрово, не беше застанало семейството на Димитринка и Слави Бошнакови.