Село Донино

Село Донино се намира в община Габрово, на около 7 км. от град Габрово.

Селото е основано от дядо Страти, затова и старото име на село Донино е колиби Дядо Страти. Местността, на която се е зародило селището, в миналото се е наричало „Кръстопътя“. Такова стратегическо място е било идеално за създаването на хан или странноприемница. Още преди Освобождението дядо Страти от Габрово си направил малка барака на „Кръстопътя“. Той бил обущар и ковач. В нея поправял и продавал изработени от него обуща, цървули, подковавал конете. Първоначално идвал всекидневно, но по-късно се заселил за постоянно. Вторият заселник бил Иван Стойнов от Копчелиите. Той също бил обущар, но направил и хан, кръчма, обущарница. По-късно се появили още пришълци от околните махали и колиби.

През 1951 г. селото се преименува на с. Донино, в чест на загиналата ятачка Донка Костова, която е родом от селото.

Населението на Донино в момента е 157 жители. Занимават се предимно със земеделие и животновъдство. Има млади фермери и две дърводелски фирми. НЧ “ Христо Ботев-1929 г.“ в село Донино развива активна дейност, като съхранява и популяризира старите традиции и обичаи.

През 2015 г. село Донино, с активното участие и подкрепа на НЧ “ Христо Ботев-1929 г.“, се включи за първи път в инициативата на Община Габрово „Приеми ме на село“ – Джуниър. Шест деца от различни краища на страната станаха „внучета назаем“ при баби и дядовци „под наем“.

През 2016 г. село Донино отново прие седем „внучета назаем“ от София, Пловдив и Габрово.  Малките участници в „Приеми ме на село“ – Джуниър прекараха 7 дни в селото. Освен запознаване с живота на село, за тях от НЧ “ Христо Ботев-1929 г.“, бяха организирани екскурзии до Соколския манастир и ЕМО „Етър“.

Благодарение на Румянка и Иван Матееви, Ива Гъдева, Красимир Станчев, Ирина Стоянова и Снежанка Генчева малчуганите, участвали в „Приеми ме на село“ научиха много за селския поминък и българските традиции. Програмата на „Приеми ме на село“ в с. Донино включваше запознаване с отглеждането на домашни животни, плодове, зеленчуци, събиране на билки, сено и сливи. Специално място бе отделено и на биоразнообразието на гората. Всички „внучета назаем“ проследиха „пътя на меда“ и разбраха какви продукти могат да се получат от събирането на меда.

Заедно с певческата група към читалището, децата изучаваха народни песни и танци, които представиха пред жителите на селото.