Елена Станишева

„Приеми ме на село“ е една чудесна българска инициатива, в която имах възможността да участвам два пъти.  Престоят  ми при моите баба и дядо „под наем“ в село Новаковци остави прекрасни и незабравими за мен спомени, които ме карат да се усмихвам  всеки път,когато  си спомня за моята седмица на село. И не само заради интересните неща, които видях и научих, а и заради невероятните хора с които се запознах, които ни приеха в домовете и сърцата си, с които споделяхме дома и домашната храна, които станаха наши приятели и наше семейство и ни дадоха още толкова много, което не може да се опише с думи. Освен баба и дядо на село, „Приеми ме на село“ даде на всеки от нас и по още нещо – малко повече човещина, малко повече гордост от това, че сме българи и имаме традиции и минало, които се помнят и малко повече любов. Благодаря за всичко!“

Елена Станишева, 24 г., гр. София

Мирела Манчева

В петте ми дни на село имаше онова, което си бях поискала – грижовни баба и дядо, много хапване, работа в градината, спокойствие в природата. Но имаше и много, което не подозирах, че ще видя и получа. “Приеми ме на село” пробуди в мен вяра в българското гостоприемство, любов към позабравените традиции, умиление към изчезващото българско село и за първи път в живота ми, изпълваща ме всецяло гордост и радост, че съм не друга, а именно Българка!

Имаше и работа в градината, и готвене на познати и непознати ястия. С общи усилия, сготвихме тържествена вечеря за клуба на инвалидите, които пък, на свой ред се оказаха почти само бивши управници на селото и видни специалисти в професиите си. Беше абсолютно удоволствие да се разговаря с всеки от тях, защото освен пословичната им приветливост, притежават и напълно здрав разум, чувство за хумор и приповдигнат дух, които, не знам защо все се опитваме да се самоубедим, че точно на пенсионерите им липсват.

Запознаха ни с позабравената традиция на краденето на булка през плет. За първи път облякох народна носия. И в тези моменти, в носията, докато момъкът ме “крадеше”, и после, в каручката, докато конят потропваше с копита през улиците на селото и подминавахме спретнати къщурки, обори и навеси, строени преди сто години, а хората ни махаха от дворовете на къщите си с усмивка в девет сутринта, се почувствах цяла. Българка. Като баба ми, като прабаба ми, и като онези мои пра-пра баби, сред които все е имало една, “открадната” през плета.

И ако ме попитат “Къде е България?” ще кажа, че е в дома на дядо Продан, в къщата на баба Цанка, в кошерите на дядо Добри и че най-истинската родина се е скрила на село и само чака да я преоткрием.

С благодарности за всички участващи в проекта и замесени в осъществяването му!

Мирела Манчева, 23 г., гр. София

Галина Цветанова

„Казвам се Галина Цветанова и съм майка на Мартин Каменов – младеж на 17 години, който през 2016 година зa пръв път взе участие в инициативата „Приеми ме на село“. Живеем от дълго време в Германия, Берлин и със съпруга ми искаме да възпитаме Мартин в съхраняване и памет за българските традиции, за българското село за всичко, което включва в себе си името на родината ни България. Когато за първи път прочетох в интернет за инициативата на община Габрово, реших, че това е шанса, който имаме, за да изпълним това наше желание! Мартин също беше очарован от инициативата „Приеми ме на село“ на община Габрово! Как да съхраним България и българското в себе си, толкова далеч от родината, ние които живеем в чужбина? Това е начина – точно такива инициативи! След участието си тази година Мартин още при прибирането ни в Берлин беше категоричен – „Догодина пак ще участвам и занапред това ще е връзката ми с родината!“. Радвам, се като майка за това негово решение защото толкова далеч от родината за нас това значи много! Искрено вярвам и съм убедена, че всеки българин в чужбина, който научи за този инициатива, ще се включи в нея или ще запише детето си, защото това е верния път за съхраняване на българското, толкова хиляди километри далеч от родината! „Баба и дядо под наем“, които приготвят топла закуска сутрин рано и учат младежите и децата на селски трудови навици, на изконни български традиции и на българска памет и история на нашия древен народ! Благодаря на община Габрово, че в тези трудни времена намират начини да мотивират българчетата да искат всяко лято да се връщат в родината си, дори само за да участват в инициативата „Приеми ме на село“. Поклон и респект пред възрастните хора, които с любов и желание приемат нови и нови деца всяко лято! Пожелаваме си така да бъде и занапред!“

Галина Цветанова, майка на участник в „Приеми ме на село“

Симона Горанова

„Престоят на село те учи на изключително много неща – селска работа, бит, отношение между хората, местни традиции и т.н. Най – важното, което научих е, че семейството винаги може да остане сплотено и да живее в разбирателство само когато се правят компромиси от всички. Само, когато хората жертват егоизма си и живеят в полза на другия, може да съществува истинска любов. Любов, която не завижда, не дири своето, не се превъзнася, не се сърди, която всичко извинява.  Това правило се отнася не само за едно семейство, но и за страната като цяло.осъзнах и още нещо важно – в България има прекрасни хора! Хора със сърца, които не тръбят за делата си по медиите и не търсят светска слава. Хора, непознати на останалия свят, скрити зад серафимовото си палто от добрини. Хора, заради които си заслужава да живея тук, заради които бих се трудила и с които бих се борила за едно по светло общо бъдеще. Млади хора, не се лъжете от общите схващания, че българинът бил такъв и онакъв. Поживейте малко далеч от градския шум, от телевизора с гротескни образи, от ежедневието, препълнено със суета и надникнете поне с едно око в реалността на истински чистите души. Не смятайте, че в чужбина ще ви посрещнат с мед и питка и ще ви поканят с отворени врати у дома си. По добре отдавайте труда си там, където хората наистина имат нужда от вас, а именно в България. За заплащането не се грижете. Старанието винаги се заплаща подобаващо.“

Симона Горанова, 22 г., гр. София

Мартин Каменов

Казвам се Мартин, на 17 години, живея в Берлин и тази година за първи път бях „внуче назаем“. Когато майка ми за първи път ми показа тази инициатива в интернет, не бях много впечатлен…но по късно разгледах някои от снимките, гледах репортажите и видях, че всъщност младежите много се забавляват… И реших все пак да пробвам, кандидатствах и се озовах в село Беломъжите. В началото всички бяхме малко затворени, но още през първия ден трябваше да готвим и работим заедно, и започнахме да се опознаваме. През следващите дни трябваше още повече неща да правим заедно и накрая станахме един екип. Аз лично много се радвам, че успях да се науча да цепя дърва, да пека чушки и даже да си правя пържени филийки. Харесаха ми походите из горите и много други забавни неща… Накратко мога да кажа, че това беше една супер хубава седмица, която никога няма да забравя! Препоръчвам го на абсолютно всеки и гарантирам, че ще е едно невероятно изкарване!

Мартин, 17 г., Берлин

Анита Бакалова

За престоя ми в село Беломъжите мога само положителни неща да кажа. Тази седмица за мен мина прекрасно. Научих се на неща в кухнята, помагах в градината. Тази ситуация ме постави да покажа различна част от себе си и от моя характер – да работя в група, да живея на ново място, в чужд дом. Всеки си има своите задължения, които трябва да спазва. Отидох там с очаквания, че ще си прекарам много хубаво и точно това стана, дори и повече от това. Не познавах домакините и се чудих какви ще бъдат като характери и много се радвам, че са това, което са, защото научих толкова неща от тях и са хора, с които винаги бих разговаряла. И мога да кажа, че тази инициатива е много добра и задължително бих се върнала.

Анита Бакалова, 17 г., гр. Ст. Загора

Виктория Бояджиева

Инициативата е много полезна за младите хора, защото ги учи на много неща, които няма как да се случат в ежедневието им. Много ми хареса да бъда част от всичко това, защото се научих на много тънкости, на екипна работа и, че дадена работа може да те мотивира за цял ден. Искрено се надявам догодина да мога да се включа отново и ще ми бъде много интересно.

Виктория Бояджиева, 17 г., гр. Ст. Загора

Галя Илиева

Венци е типично градско момче. Живее и се съобразява с лудостта на столицата. Има само един дядо, с когото много се обичат – дядо го учи на шах, на риболов, говорят си по мъжки, но няма поляни, река, за крава да не говорим… Ето защо, когато майката на Венци разбра за инициативата „Приеми ме на село“ – 2015, тя въобще не се поколеба да го запише. Тъй като беше най-малкият участник, тя го придружи с особено удоволствие. Живяха една седмица в село Донино, в гостоприемната къща на баба Руми и дядо Иван, двете им кучета, трите им котки, отделно козички, зайци, кокошки и какво ли още не… Венци игра с тях, вземаше дейно участие в храненето им, видя къде растат гъбите, как се прави мляко, видя селска външна тоалетна, яде вкусни селски манджички. Майка му, от своя страна, се научи да меси… С дядо Иван майсториха нов кошер, с баба Руми събираха сено, и още, и още… Беше една незабравима седмица, без да броим срещите дори! На организаторите на „Приеми ме на село“, Венци и майка му са безкрайно благодарни, че им дадоха възможността да усетят и помиришат селото и живота в него, че ги запознаха с прекрасните баба Руми, дядо Иван, Ива, тамбуристката и всички други добри хора в Донино! Със сигурност Венци ще посети още едно село, в някое друго издание, където, вече мъж, ще помага в нелекия живот на село. С благодарност !

Галя Илиева, майка на Венци, гр. София

Йоана Алексиева

Ако се нуждаеш от ударна доза положителна енергия, смесена с приятни запознанства и изненадващо искрени приятелства. Ако изпитваш липсата от домашното, уютното, традиционното и българското. Ако си жаден за нови знания, умения и като цяло за новости. Ако усещаш липсата от или имаш желание да се запознаеш със селския спокоен живот, с бабините гозби и дядовите истории, то „Приеми ме на село“ е точно това, от което се нуждаеш. Една чиста, искрена и слънчева инициатива, караща сърцата на младите хора да забленуват отново за село, отново за българското!

Йоана Алексиева, 22 г., Ст. Загора

Симона Ваклинова

Инициативата „Приеми ме на село“ е едно прекрасно начинание, насочено към възраждане на българския дух. След участието ми, думата „село“ придоби нов, по-ценен смисъл. Селото е място на спокойствие, чист въздух, на аромат на пресни мекички и на чуруликане на весели птички. Звучи идеалистично особено за хората, свикнали на големия град, но усещането да бъдеш далеч от притесненията, шумът и лудницата са неописуеми. Участвай и ти, за да почувстваш колко щастливи са били баба и дядо на село.

Симона Ваклинова, 15 г., гр. София

Ани Нешева

„Благодаря на целия екип на „Приеми ме на село“ за възможността, която предоставят на деца като моето, които нямат достъп до истинско българско село, да се докоснат до този бит и автентичност, които ни правят уникални в целия свят. Радвам се, че станахме част от тази инициатива и се надявам тя да пребъде!“

Ани Нешева, майка на Елин /14 г./, Г. Оряховица

Елин Нешев

„Изкарах една интересна и вълнуваща седмица на гости при баба Катя и дядо Гошо. А, да не забравя и кучето Ейс, както и новите си приятели от Габрово и Благоевград. Всеки ден правехме по нещо ново, трудехме се, разхождахме се и се забавлявахме много. А след натоварения ден, вечер всички заедно гледахме световното по футбол. Надявам се да успеем да се видим с всички тях отново скоро! Поздрави от Горна Оряховица!“

Елин Нешев, 14 г., Горна Оряховица

Михаела Монова

„Кои са моите баба и дядо? Техните имена нямат значение. Къщата, в коя­то живеят – тя няма значение. Блясъкът в очите им, когато ме поглед­нат – той има значение. Усмивката им, щом ме чуят да казвам ”Бабо, дядо…” – тя има значение. Треперещият глас, който просто ти дарява топ­ли­на – той има значение. Душите, пълни с любов – те имат значение. Не па­ри­те, не луксът, не името, а човекът и неговата душа!”

Михаела Монова, 17 г., гр. Трявна