Отзиви

Българско неделно училище „Йордан Йовков“

Днес ще ви разкажем българска приказка…

Имало едно време едни сърдечни и добри хора, които много обичали децата. Те отворили домовете и сърцата си, за да ги посрещнат и да сътворят за тях една истинска българска магия…

Научили ги да палят пещ, да месят хляб, да носят вода с менци … Показали им майсторлъка на нашето, българско кисело мляко, на хорото, на песента и на старите обичаи…

Седем дни ги гледали, като свои…И станала магията!

Децата се почувствали щастливи, като у дома си…

Скъпи приятели от „Приеми ме на село“, тази приказка е за вас!

Вие творите българската магия и създавате свидни спомени! Благодарни сме, а думите не стигат да разкажем за вашето гостоприемство, всеотдайност и грижи! Щастливи сме, че успяхме да се срещнем и вярваме, че днес смело можем да ви наречем наши приятели!

Благодарим на Община Габрово за безценната подкрепа! Признателните сме за оказаната възможност да се включим в „Приеми ме на село“!

Благодарим от сърце!

До нови срещи!

 

Българско неделно училище „Йордан Йовков“ – гр. Букурещ, към Посолството на Република България в Румъния

Яна Иванова

Всеки път преди да потегля към ново вълнуващо преживяване си казвам: “Без очаквания!”

Да, ама никога не става така. И въпреки, че и този път си дръпнах поучителната тирада, като малко страхливо коте, сгушило се в тесния ъгъл на огромната стая на подсъзнанието ми, лежеше една малка надежда – да си върна Надежда. Същата, която изгубих нелепо преди почти 10 години и макар торбата на живота ми да беше пълна с шарени и разнообразни преживявания, тъгата по едно изгубено скъпо приятелство, зееше като дупка на дъното ѝ и я правеше някак празна.

Хубаво нещо е Вселената. Има една непоколебима сила, която не мож разклати. И колкото и да мъчиш да случиш живота по твоя начин, не ще успееш, ако не му е времето. И инаквото е вярно – дошло ли му е времето на нещото, няма сила, която да му се противопостави. Такава е, вярвам, и съдбата да нашата дружба. Не ѝ е било писано да се възроди по друг, обикновен начин. Специален случай е чакало. Български. И то възраждането ни се случи отма. Без сила. И думи не трябваха дори, ама ние нали сме си бъбривки, душите и ушите ни имаха нужда да го чуят. И се наместиха пластовете. И се напълни торбата ми. С Надежда.

 

Яна Иванова, 33 г., от Царево

Надежда Серафимова

Имах честта да съм част от „Приеми ме на село – Възраждане“, където възродихме българското село със силен ентусиазъм, здрава работа и много любов. Събрахме се десетина почти непознати младежи, а си тръгнахме сплотени, удовлетворени и по-заредени отвсякога. Реновирахме спирки, възстановихме чешми, изградихме еко-пътека, помагахме на възрастни хора, създадохме приятелства за цял живот и най-вече възродихме искрата за живот, взаимопомощ и добрини, извираща от самите нас, готови да я предадем нататък! Организаторите на нашата магична седмица са едни от най-прекрасните хора, които познавам и мога да нарека истински приятели. Благодарна съм от сърце и нямам търпение да се върна отново на село!

Надежда Серафимова, 29 г., от Габрово

Йоана Алексиева

Ще разкажа за прекрасните хора, с които този път ме събра това любимо приключение.

Ще започна с участниците, които също като мен първо са кандидатствали за участие. Бяхме симпатична малка група от 9 души, на различни възрасти, от различни краища на България, с различни хобита и дейности, но с една обща цел – да изживеем максимално „Приеми ме на село“ . Всеки един от тях е прекрасен, буден, истински и добър. Страшно благодарна съм за срещата ми с тях и за приятелството, което зародихме. Всяка вечер седяхме до късно, говорейки си на най-различни теми, смеейки се, играейки супер забавни асоциации и наслаждавайки се на магията. Но да съм честна най-любими ми бяха моментите, в които приготвяхме вечерята си, пеейки красиви български песни жужащи около котлона.❤️

Ще споделя и за едни други участници в „Приеми ме на село – Възраждане“ – момчетата от Терапевтичен център „Св. Илия“. Всеки един от нас се е сблъсквал с човек със зависимост и във всеки един от нас изскача асоциацията „отрепка“. Признавам че и на мен не веднъж ми се е случвало, но благодарение на „Приеми ме на село“ се срещнах с тези младежи и видях другото лице на човека със зависимост – лицето на борещия се.

Останах очарована от тези момчета. Всеки ден в продължение на една седмица, в която бяхме заедно те бяха все усмихнати, все в готовност за работа, все готови да ти помогнат, да те отменят, за да си починеш ти. Придаваха едно ведро настроение и с удоволствие работих в тяхната компания.

Мили хора, не бъдете крайни към зависимите. Недейте да бързате със заключенията и да съдите жестоко, защото никой от нас не е застрахован!

Всеки може да тръгне по грешния път и да попадне в групата на хората със зависимости и всеки попаднал там може да тръгне по пътя на здравето и свободата.

Ние като общество сме длъжни да подадем ръка, да помогнем и подкрепим всеки борещ се със зависимостта си.

Не трябва да им се обръща гръб, защото и те са хора и те имат право да живеят и мечтаят!

Не оставяйте безразлични. Никой не е застрахован!

 

Йоана Алексиева, 28 г., гр. София

Изабела Илиева

Всеки път, когато ме очаква нещо ново и неизвестно за мен, тръгвам без очаквания, за да може дори да ми се случи и едно хубаво нещо, да се прибера очарована, а не разочарована. Е, „Приеми ме на село“ бе ново и неизвестно за мен преживяване, на което обаче ми се случиха не едно, а много повече хубави неща. Прибрах се не просто очарована, но щастлива, удовлетворена и благодарна, че ми се е случило. Бях приета на село в новия формат „Възраждане“, в който се потрудихме и с общи усилия вдъхнахме живот не в едно, а в две габровски села – Солари и Свинарски дол, облагородихме техните спирки, еко-пътека и чешми. Срещнах местни, много мили и гостоприемни жители, запознах се и сприятелих с хора от различни краища на България, прекарах си незабравима една седмица и научих ценни житейски уроци. Благодаря за приема на село, с удоволствие бих изживяла това приключение отново и отново!

Изабела Илиева, 23г., от Свищов

Иво Немски

Искам да изкажа искрена и огромна благодарност за предоставената ми възможност от Община Габрово и страхотния екип от доброволческата инициатива „Приеми ме на село“. Само в рамките на няколко дни се запознах с десетки амбицирани, трудолюбиви и позитивни, големи ЧОВЕЦИ ! Специално искам да благодаря на Габи за всеотдайността и майчината загриженост. Радвам се, че имах удоволствието да се запозная с момчетата от Терапевтичен център „Свети Илия“, които много сериозно промениха представата ми за хора, борещи се с различни зависимости. Подобни срещи и приятелства са изключително богатство за мен, като личност, разширявайки мирогледа и житейския ми опит. Това беше една страхотна доброволческа инициатива, която се надявам да става все по-мащабна, смела и многобройна. Чувството да бъда част от този проект, беше супер вдъхновяващо и зареждащо! Благодаря Ви !

Иво Немски, 30 г, от Троян

Даниела Пенчева

Приеми ме на село , огромно БЛАГОДАРЯ за подаръка, който ми направихте това лято! Преживяването беше незабравимо и възраждащо за самата мен. Споделеното време, емоции, опит и труд със сърцати хора като Вас и останалите участници в инициативата бяха изключително ценни. Приятелствата, които остават, още повече. Неслучайно каузата Ви продължава вече 8 години. Вярвам, че ще се развива към още по-добро и към по-високи цели, благодарение на Вашата загриженост, отдаденост и любов към габровския край, който явно искате да превърнете в малък „земен рай”. Разбира се, всичко това не би се случвало без подкрепата на кмета на Община ГАБРОВО/GABROVO Municipality – г-жа Таня Христова – пример за деен градоначалник, достоен за уважение и адмирации. В натоварения си график тя отдели време за среща с нас, за да споделим лично впечатленията си и обменим идеи. И Вие – екип от професионалисти и прекрасни хора: Габриела Йосифова, Севелина Радева, Първолета Драгнева – Вашите заслуги за постигнатите резултати са огромни, защото сте се потрудили много преди ние да се захванем с кирките и лопатите, бяхте плътно до нас ежедневно, проявявайки лична ангажираност и отношение, и не приключихте с изпращането ни. Още нещо…Каузата на Приеми ме на село не остави само материални резултати, тя е благородна, защото обединява сили, енергия и желание за добротворство на много и различни хора. Заслужавате признание и за това, че направихте съпричастни момчетата от Терапевтичен център „Св.Илия“, давайки им възможност да се чувстват полезни, приобщени и обнадеждени. А те…те бяха наистина страхотни…всеки със своя история и трудности, но задружно показаха как се работи в екип и проявиха искрен ентусиазъм. Без тях щяхме да бъдем много по-затруднени и във времето ограничени, а с тях – в шеги и закачки бяхме вечно засмени, работата спореше и като по вода вървеше. Искрено им желая да следват неотклонно ЧИСТИЯ И ПО-ДОБЪР ПЪТ, който са поели, да имат силна вяра, воля и постоянство, защото МОГАТ!

А аз обещавам…да се връщам….и след 55 – да поработвам или просто да Ви напрегръщам! ❤

Даниела Пенчева, 35 г., гр. Пловдив

Ани Павлова

За четвърта година имах удоволствието да бъда част от инициативата „Приеми ме на село“. За мен участието ми в програмата се превърна в задължителна и много желана част от лятната ми ваканция. С всеки неин край аз започвам да мисля и мечтая за следващата година. Като участник в почти всички формати на инициативата, не спирам да се удивявам на креативността на организаторите, които всяка следваща година имат все по-интересни идеи за нейното развитие. „Приеми ме на село – Възраждане“ е може би форматът, в който се почувствах истински удовлетворена от участието си заради постигнатите резултати и създадените приятелства. С общи усилия възстановихме селски чешми, спирките на две позабравени села, изградихме инфраструктура на една от еко-пътеките и няколко компостера. Разбира се, най-ценно остава запознанството ми с тези невероятно цветни участници, доброволци и ментори, нашите приказни вечери и незабравими спомени.

„Приеми ме на село“ е моето габровско семейство, към което не мога да спра да се връщам.

Ани Павлова, 20 г., от София

Ралица Дончева

Академия „Приеми ме на село“ за мен беше страхотно преживяване, защото ме доближи до начина на живот на нашите баби и дядовци, които са живеели един по-добър, макар и по-труден живот. Също така за тази една седмица се запознах и се сдобих с нови приятели от други градове, което за мен е много важно също, защото не живеем сами, а с хората около нас. Радвам се, че споделихме толкова много емоции заедно. Радвам се, че се научихме на някои занаяти. И най-важното, радвам се, че Академия „Приеми ме на село“ ни осигури това преживяване.

Ралица Дончева, 19 г., от Стара Загора

Симона Мигленова

Академия „Приеми ме на село“ беше едно вълнуващо и ново преживяване. Още с пристигането ми в ЕМО „Етър“ започнаха забавленията. Бяхме голяма група, всеки с различен характер, но ни свързваше общата ни цел, а именно – да избягаме от градския живот и да опознаем селския. Запознахме се с различни занаяти и имахме възможността сами да опитаме да направим нещата така, както са ги правили в миналото. Имаше дни, в които виждахме спокойната и уютна страна на този начин на живот, но това съвсем не бе всичко. Имаше и дни, в които работата бе много, а времето за свършването й – малко. Обличахме български народни носии, а в един от дните в Етъра имахме лектор, който ни разказваше за тях и как всеки шев има своето магично предназначение. Танцувахме, смяхме се и се забавлявахме заедно, като семейство. Никога няма да забравя това уникално преживяване и се надявам догодина отново да участвам.

Симона Мигленова, 17 г., гр. София

Александра Борисова

“Академията “Приеми ме на село” за мен беше една незабравима и необикновена седмица. Няколко дни изпъстрени от емоциите, смеха и щастието на различни хора, които са обединени от една обща цел- да опознаят българския бит, занаяти и култура. Дни, през които научих, вкусих и усетих онова, което животът в града не може да предложи. Българските села са неизчерпаеми извори на знания за нашето минало и бит. Те са съхранили в себе си българските традиции. А Академията е може би единствената възможност за младите хора да се докоснат до нея в най- чистата й форма. “Приеми ме на село” е едно огромно приключения и предизвикателство, което всеки уважаващ себе си българин, заслужава да изживее.”

 

Александра Борисова, 16 г., от Хасково

Никол Бонева

„Академия ,,Приеми ме на село“ е едно незабравимо приключение, в което завързахме нови приятелства, видяхме как бабите и дядовците ни са се справяли с живота по селата, ядохме храна, която града не може да ни подсигури, дори поплакахме малко накрая, но най-важното – забавлявахме се толкова много, че в деня преди официално да свърши академията, всички ние се събрахме да прекараме последното си време заедно и си обещахме, че другата година ще се запишем отново. Изключително благодарна съм на организаторите, че ми дадоха тази седмица щастие и че имах възможността да се включа в страхотния екип на ,,Приеми ме на село“.

 

Никол Бонева, 16 г., Габрово

Злата Кула

„Приеми ме на село“ е една невероятна инициатива, която дава възможност на всеки един младеж да се докосне до българския дух, да научи за традициите, обичаите и занаятите в България. Благодаря на организаторите за прекрасната седмица, прекарана на село, за шанса да науча много нови неща като плетене на две куки, биене на масло, плетене на плет, присаждане на дървета. Успях и да доя крава, да науча как се прави бобена баница, да се возя на каруца, да помогна във фермата, да видя възстановката на обичая „крадене на мома“(дори присъствах на сватбата), а също така най-накрая се научих да танцувам народни хора. Не искам да споделям тайните си повече, а именно – тайните на селата, затова пожелавам на всекиго да има тази уникална възможност сам да открие красотата на българското, да го пази със себе си и да го предава от поколение на поколение!“

 

Злата Кула, 17 г, от Велико Търново