Много поздрави от село

Защо група младежи предпочетоха да прекарат ваканцията в компанията на непознати баба и дядо

 

Седмицата започва с обяд. Христина е станала в пет сутринта. Напълнила е чушките с кайма и ориз и е забъркала таратор в голяма тенджера. Малкият й син Тони й помага да съберат двете маси на двора. Първото септемврийско слънце пари и опитват да ги нагласят под сянката на асмата. А кучето Росен подава муцуна през процепа на портата, изоставило за момент отговорната задача да охранява кокошките и тяхното поколение. Наднича с любопитство да види гостите, които влизат на индианска нишка през тесния праг и изпълват двора с глъч.

По нищо няма да познаете, че деветте младежи, пътували от всички краища на страната до село Богатово, са се запознали само преди два часа. Кънти смях, разменят се закачки и текат оживени разговори. Момчетата и момичетата не губят време да бъдат градски срамежливци. Оставят раниците на земята и запретват ръкави. Един бели чушки за салата, друг добавя доматите, трети мъкне столове от лятната кухня, четвърти тича да помага на Христина да хване козата, която пак се е промушила в градината да хрупа тикви.

Девет внучета назаем – те ще прекарат седмицата в дома на непознати баби и дядовци от село Богатово. Ще им помагат в градината и с животните и ще им правят компания на масата. Седмица, в която могат да шляпат боси, да ядат краставиците с корите и да се радват на сладката свобода на селската шир.

Синовете на Христина започват да се кикотят, когато майка им навлича чевръсто бялата тениска с надпис „Баба под наем“. Дребната и енергична секретарка на читалището в село Богатово е твъде млада, за да бъде баба, но ще приеме четири момичета в дома си. Христина сияе, защото много обича гости. Всички знаят, че тя прави най-веселите купони в селото. Тъкмо тя е причината Богатово да се включи в инициативата „Приеми ме на село“ тази година.

Тя се организира за втори път от Община Габрово и вече обхваща пет села в Северна България. Идеята е на студентката Вероника Йосифова от Габрово, която иска да създаде мрежа от приемни села в България. С това си хрумване тя печели втора награда в конкурса за есе „Моите идеи за България“ на фондация „Фридрих Еберт“ и „Онлайн парламент“. Според нея срещата на младежи между 16 и 29 години с българското село по този непринуден начин може да попречи на обезлюдяването на селските райони  и да бъде път към преодоляване на самотата на възрастните хора.

Тази година желаещите да гостуват младежи са над 70. Има заявки и от българи, които отдавна живеят в чужбина, но искат децата им да се запознаят с живота на село. Не достигат обаче селата, готови да приемат. Възможна причина е, че страхът от непознатото и недоверието обитават много селски къщи, но друга е, че Община Габрово все още налучква верния път да популяризира инициативата. Досега идеята стига до баби и дядовци чрез кметовете, но се оказва, че читалищата са много по-полезни в намирането на желаещи, защото са близко до местните общности. Ролята на общината в Габрово е подкрепяща и координираща. Тя намира и спонсори – местни фирми, които осигуряват хранителни продукти за приемните семейства, така че гостуването да не се превръща в бреме за възрастните хора.

Оригинална статия – тук